Когато става въпрос за икономическите последствия от пандемията, най-тежките симптоми вероятно ще се появят дълго след ремисията на вируса, пише Politico.

В цяла Европа пандемията и ограничителните мерки ускориха тенденции като автоматизация и икономическо неравенство. В същото време временно приспаха политическото недоволство — макар че напрежението съвсем не е изчезнало.

Държавните помощи, мораториумите върху кредитите, забраните за изгонване от основното жилище — тези временни мерки засега спряха кървенето, причинено от най-тежкият шок от Втората световна война. Но след края на помощите сметката ще трябва да бъде платена, което означава, че "лятото на възстановяването" може да бъде последвано от зима, белязана от социално недоволство и разширяваща се пропаст в подоходното неравенство.

С излизането на икономиките от пандемията, политиците и централните банкери са изправени пред тежък избор: да облекчат страданията на тези, засегнати най-тежко, или да използват средствата за едно по-зелено и умно бъдеще.

Ако икономическата зима дойде, както много икономисти очакват, обществото също ще обмисли своите варианти — ако не пред урните, то на улиците. Гражданското недоволство растеше след предходни пандемии, сочи анализ на Международния валутен фонд, и достига своя връх средно две години след края на здравната заплаха.

Недоволството не е изчезнало

По време на пандемията за икономическото неравенство се говореше много, но пък нищо не се направи. В Европа популярните бунтове — като този на Жълтите жилетки във Франция, който бе подхранен от решението на президента Макрон да намали вредните емисии като увеличи налога върху горивата; както и стачките в Гърция — замряха.

По подобен начин, повърхностен преглед на основните данни, показват, че нещата уж не са толкова зле. Фалитите, например, намаляха драстично в началото на пандемията и все още са под нивата от края на 2019 г., по данни на Евростат. Някои изследвания дори сочат, че подоходното неравенство е намаляло по време на кризата.

Но това е мираж.

Опасенията от вируса и мерките, които правителствата наложиха, сложиха край на уличните протести — но не и на причините зад тях. И тепърва ситуацията ще се влошава: над 40% от респондентите в скорошно проучване на ОИСР, проведено сред 25 хил. души в 25 държави, са преминали през проблеми на работното място заради пандемията, включително съкращения и намаления на заплатата.

Засега държавните помощи и кредитните мораториуми крият истинската цена на пандемията, която засегна най-вече нискоквалифицираните работници. "Когато помощите пресъхнат, ще видим истинските щети", казва проф. Хосе Гарсия-Монталво. В Испания подоходното неравенство се покачи значително през първите шест седмици на локдауна, след като туризмът изчезна. Планът на Мадрид, който включваше плащания в размер на 70% от доходите на работниците, загубили работа, намали разликата.

Правителството обсъжда удължаване на мерките до септември, но засега не е ясно колко от тези 600 хил. души, които са временно безработни, ще загубят окончателно работата си.

В същото време 2020 г. бе добра за банковите сметки на богатите, които продължиха да работят, но нямаха за какво да харчат парите си. Ако нямаше пандемия, общото състояние на французите щеше да е с €50 млрд. по-малко, гласи едно изследване. Но 50% от допълнителните средства отидоха при най-богатите 10%. За най-бедните 10% увеличение имаше — в дълговете.

Макар че Covid-19 уби 3,4 млн. души по света, пандемията далеч не е толкова тежка колкото Черната смърт, която погуби половината население на Европа през 14 век — и унищожи състоянието на елитите и намали броя на неквалифицираните работници, които можеха да излязат на полето — и така намали неравенството.

Вместо това настоящата пандемия ускори търсенето на висококвалифициран труд, който така или иначе не бе в излишък. В белгийския регион Фландрия едва 74% от възрастните имат работа. Но две трети от общо 600 компании, участвали в проучване през май, казват, че не могат да намерят подходящи кандидати.

Комбинацията от неравенство и загубен доход подхранва недоволство и протести, казва икономистът от МВФ Руи Су, която е анализирал случващото се след предходни пандемии. А самото недоволство и бунтовете също носят икономически щети. "Когато колелото се завърти, ефектът ще продължи повече от година-две", смята тя. Анализът ѝ показва, че след други епидемии — като SARS, H1N1 и Zika — икономическата продукция остава с 10% по-ниска пет години след края им.

Натрупване

В допълнение към историческите прецеденти, има още много причини пандемията да постави държавите под безпрецедентен натиск. След като пандемията парализира обществата, тя забърза и тенденции като автоматизация и дигитализация. Роботите показаха, че имат още едно предимство пред хората, които често правят грешки и искат заплати: имунизирани са от вируси (поне биологични). Бизнесите се подготвят за бъдещето (и може би следващата пандемия) с дългосрочни инвестиции в машини в заводите.

Фактът, че Covid-19 удари по-бедните по-тежко ще направи икономическото възстановяване по-трудно. Хората, които живеят в малки и пренаселени жилища — и които трябва да присъстват физически на работното си място — по-често се заразяваха и често имат предходни заболявания, които направиха вирусът още по-опасен за тях.

Социо-икономическият статут също е свързан и с настроенията към ваксините, както и с възможността да ги получат: изследване във Великобритания показва, че между 12 и 14 процента от тези, които получават по-малко от £30 хил. годишно, се колебаят дали да се ваксинират. Срещу едва 5 процента от тези, които получават над £40 хил. годишно.

Последствията от пандемията могат да имат влияние върху политиките толкова, колкото и самия Covid-19. Въпреки че се твърди, че в Европа социалната сигурност е висока, се оказва, че две трети от хората, които загубиха работата си преди вируса, не можаха да получат помощи, казва Марк Пиърсън, зам.-директор по въпросите на заетостта и труда в ОИСР, цитирайки данни от 24 държави, основно в Европа.

Европейците си взеха бележка. Кризата от 2008 г. не промени особено очакванията на гражданите относно държавните помощи при финансова несигурност, но пандемията го направи: средно 68% от респондентите в изследването искат държава да направи повече.

В контраст с предходната криза, когато правителствата затегнаха коланите, този път те отвориха широко портфейлите. В Европа обаче голяма част от парите ще бъдат изразходени не за помощи, но за преход към зелена икономика. Политиците често биват критикувани, че не гледат надалеч. Но този път Брюксел може да рискува настоящето за сметка на бъдещето — и потенциално да предизвика недоволство.