За изменението на климата се говори открай време. Някои се присмиват, чувайки за това, други смятат, че нещата са силно преувеличени с цел икономическа изгода, трети вярват безусловно. Така или иначе, финансовите експерти в цял свят не спират да предупреждават колко пагубни за световната икономика могат да бъдат климатичните промени.
"Изменението на климата ще повлияе на онези части от финансовата система, които са най-изложени на климатичните разрушителни ефекти", сочи поредният доклад на британска неправителствена организация, цитиран от някои световни медии. Какво обаче е по-любопитното този път? Това, че докладът разглежда риска за финансовата система на ЕС, свързвайки финансовите експозиции на хиляди банки, застрахователни компании и инвестиционни фондове, свързани буквално с милиони фирми, подложени на климатичен риск.
Анализът подчертава и високото ниво на риск, както в европейските региони, изложени на климатични опасности, така и в икономическите сектори с различен интензитет на въглеродните емисии. Дългосрочните анализи и различни сценарии предполагат, че рисковете ще бъдат намалени най-добре чрез активни политики, които директно са насочени към опасността от повишаването на глобалната температура.
Според мнението на все повече макроикономисти, точното измерване на потенциалните въздействия на климата върху финансовата стабилност се основава на подробно картографиране на неговия разрушителен потенциал, както в пространството, така и във времето. Тоест, внимателно наблюдение на двигателите на климатичния риск и техните специфични въздействия върху икономиката, специфични за региона, сектора и различните сфери от бизнеса.
От съществено значение са оценката на бъдещите загуби на финансовия сектор вследствие на природни опасности и стратегиите за смекчаване на последиците в частния сектор, за да се намалят дългосрочните последици от свързаните с климата събития.
ЕЦБ и Европейският съвет за системен риск (ESRB) обединиха усилията си за измерване на рисковете за финансова стабилност от изменението на климата за ЕС.
Основният фокус е върху това как съществуващите данни и модели на централните банки и надзорните органи могат да бъдат използвани за анализ на риска, свързан с климата.
Докладът се фокусира върху задълбочаване на детайлното измерване на факторите за климатичен риск, като същевременно разширява хоризонта на модели за дългосрочен анализ на сценарии. По-конкретно, за милиони световни фирми, както и за хиляди финансови посредници в ЕС, е изградена гранулирана топология на текущите експозиции на финансов риск, произтичащи както от физически, така и от рискови аспекти от изменението на климата.
Дългосрочният анализ използва тази топология на риска, за да моделира бъдещи загуби на кредитен и пазарен риск и за да придобие представа за зависимостта на климатичните опасности, свързани с продължаващото повишаване на глобалните температури и от строгостта на действията за намаляване на емисиите.
Резултатите показват, че макар съвкупната финансова система да изглежда в състояние да преодолее въздействията от изменението на климата, то все пак нейната устойчивост ще варира пространствено и ще се развива във времето. А финансовата уязвимост идва от сложни физически рискови събития, особено рискове от наводнения, съчетани с потенциал за бедствия, свързани с топлината и водата в някои региони.
Според прогнозата, през следващите 20 години, комбинация от речни наводнения и горски пожари, повишение на температурите, но и на водите вероятно ще доведат след себе си сериозна финансова драма за много хора. Казано по друг начин - 30% от банковите експозиции в еврозоната ще са на фирми в риск.
Повишаването на морското равнище пък може значително да увеличи кредитните експозиции по-късно през този век. Загубите от свързаните с климата опасности могат да бъдат наистина огромни, предупреждават за пореден път финансови експерти и климатолози - а призивът им е насочен както към корпорациите и правителствата, така и към всеки от нас. Защото дори към днешна дата, икономически значимите финансови загуби, които се оценяват в момента в ЕС възлизат на около 35%.