Жителите на Иркутск, който се намира в един от най-студените региони в Русия, са свикнали с тежките зими. Но когато температурите падат до минус 60 градуса по Целзий през януари, дори те са принудени да се съобразят. "Моля, останете у дома, освен ако не е абсолютно нужно да излезете", призова губернаторът Игор Кобзев, пише Bloomberg.
Със студа идва и най-тежкия снеговалеж от четвърт век. Той покрива Сибир, Далечния Изток и централна Русия. Когато температурите започнаха да се покачват в края на март, Министерството на извънредните ситуации предупреди, че снеготопенето може да предизвика опасни наводнения.
"Нестабилната климатична система води до завишаване на честотата на екстремните явления, до растящ брой аномалии, включително опасни събития", казва Анна Романовская, директор на московския Yu. A. Izrael Institute of Global Climate and Ecology. "Посоката на тенденцията е неоспорима".
Русия е сред страните, които са най-уязвими от климатичните промени. Значителна част от територията ѝ е в Арктика — регион, който се затопля над два пъти по-бързо от останалата част от света. В Сибир температурите през 2020 г. бяха необичайно високи, а две поредни години се наблюдават рекордни пожари и топене на пермафроста — най-горната част на земната кора, където температурата ѝ не надвишава нула градуса, и която покрива голяма част от региона.
Засега Русия няма изработена система, по която да следи загубите, причинени от екстремни климатични проявления. Липсата на данни показва, че настоящите изчисления за годишните икономически щети, които застрахователи, правителствени агенции и учени правят, се различават значително. Munich Re, която събира данни за щетите от природни бедствия по света от 50 години насам, също разполага само с ограничена информация за Русия.
Руски учени подготвиха доклад през 2019 г., в който представиха математически модел за изчисляване на загубите от едва четири събития: силен вятър, летен дъжд, снеговалеж и дъжд, както и слана. Според моделът, загубите за 2017 г. се изчисляват на 234 млрд. рубли ($4 млрд.).
Романовская смята, че изчисленията трябва да включват не само директните щети, но и косвените като увреждането на природата и здравето на руснаците. Тя изчислява, че общите загуби за 2019 г. са около 850 млрд. рубли — или по 10 хил. рубли на всеки работещ. "Като един вид климатичен данък".
Руското правителство продължава да се прави, че не забелязва кризата. Русия е четвъртият най-голям износител на енергия и четвъртият най-голям източник на парникови газове, които спомагат за затопляне на атмосферата — но изостава далеч от останалите държави в опитите за намаляване на замърсяването.
Страната обеща да намали парниковите емисии с до 70% от нивата от 1990 г. до 2030 г., приемайки, че горите ѝ абсорбират максималното възможно количество въглероден диоксид. Целта е толкова ниска, че Русия я постигна още преди години и сега не показва никакво желание да си постави по-амбициозна цел.
Бедствията могат да причинят щети за огромни суми. Презастрахователният брокер Aon Benfield изчисли, че юнските наводения край руската граница с Китай през 2019 г. струваха на страната над $460 млн. Общо, по-значимите катастрофи са донесли около $1 млрд. щети само за 2019 г.
Междувременно затоплянето на Арктика ще продължи да причинява дисбаланси в Северното полукълбо, казва Юри Варакин, директор в Росгидромет. В последните седмици учените намериха връзка между високите температури в региона и студа, който обхвана дори Тексас.
Въздушните маси се движат по-често от север на юг или от юг на север, отколкото от запад на изток — доминиращата през 20 век ситуация, казва Варакин. Това означава, че студът от Арктика достига южните региони по-бързо, а средиземноморската жега може да достигне северните региони. "Тази тенденция ще се ускори необратимо през следващите 10-15 години" и ще донесе по-свирепи промени във времето, казва той.
USD
CHF
EUR
GBP
