Климатичните промени ще застрашат не само Европа, но и Европейския съюз, пише Politico в обширен материал.

Северната част на Стария континент ще страда от наводнения и пожари — дори и затоплянето да не надхвърли най-ниските очаквания от 1,5 до 2°C над средното от прединдустриалната епоха. Южната част ще понесе тежки суши, непоносима жега в градовете и земеделски упадък. Промените ще нанесат унищожителен удар и ще разширят неимоверно разликата между Севера и Юга — един от хроничните проблеми на Европейския съюз.

Изводите изданието извлича след допитване до над 100 научни доклада, интервюта със специалисти и изтекла чернова на следващия доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени на Организацията на обединените нации (IPCC) — изследване от 4 200 страници, което се опитва да отговори на въпросите относно влиянието на климатичните промени в света ни.

Докладът, който ще бъде публикуван догодина, чертае мрачен век — особено за по-бедните държави.

Водещите учени предупреждават, че милиарди хора са в риск от хроничен недостиг на вода; десетки милиони ще страдат от глад; а държавите около Екватора ще изпитат непоносима жега — освен ако бързо не бъдат предприети мерки.

И това, че ситуацията ще е по-лоша другаде, не значи, че Европа е в безопасност. Истината е, че в цяла Европа ще настъпят значителни промени.

През горещините от 2003 г., когато бе отчетен най-топлият август от поне половин век, температури от почти 40°C тормозеха континента в продължение на седмици. Почти 80 000 души починаха. Който и сценарий да се осъществи в бъдеще, подобни температури ще са нормални.

Жегата буквално подлудява хората. Италиански учени откриват връзка между психиатричните случаи и дневните температури. Самоубийствата в Москва се удвояват по време на жегите от 2010 г. В Мадрид домашното насилие и убийствата на съпрузи се повишават, когато температурите минат 34°C.

Самите ние не си помагаме. В градовете температурите са средно 5 до 10°C по-високи, отколкото в районите около тях. Ако емисиите не бъдат намалени, европейските градовете ще се затоплят с още 6 до 10°C. А Европа застарява и става по-уязвима.

Досега температурите са се повишили средно с около 1°C. Ако затоплянето достигне 3°C, 200 млн. европейци ще живеят в риск заради непоносимите жеги — не само в южната част на континента, но и на север. Екстремните жеги имат потенциала да убиват по 95 000 европейци годишно.

Има някои неща, които можем да направим. Първият отговор са климатиците, но те носят свои проблеми. Употребата на електроенергия за охлаждане в Средиземноморието — вече значим източник на въглеродни емисии — ще се удвои до 2035 г. В Южна Европа вече се разтваря и ножицата между тези, които могат да си позволят климатиците и нужната енергия, и тези, които не могат.

Има и добри новини, поне за някои земеделци. По-топлите зими, по-дългият сезон и повечето дъжд означават, че в части от Европа (най-вече в северните) ще се произвежда повече храна. Но за други части на континента по-топлият свят означава бедствие: Южна Европа ще бъде изправена пред тежки суши, които ще стават все по-чести и по-екстремни.

При повишение на температурите от 2°C 9% от населението в Европа ще се съревновава за недостатъчно вода. В Южна Европа над една трета от хората ще имат достъп до по-малко от нужната вода.

Липсата на дъжд ще унищожи земеделието в Южна Европа — голяма част от културите ще се преместят на север, бягайки от настъпващата Сахара, която вече прескача Средиземно море. При 2°C увеличение на температурите земеделските биоми ще се местят на север с темп от между 25 и 135 км. всяко десетилетие.

Реколтата от пшеница в Южна Европа — където цивилизациите я отглеждат от хиляди години — ще намалее с 12%. А на север ще се увеличи с 5%. При най-тежкия сценарий тя ще намалее наполовина. Дори и при 1,5°C увеличение, ще е невъзможно отглеждането на царевица в голяма част от Испания, Франция, Италия и Балканите без напояване.

Някои райони вече губят земеделци, които се местят в градовете или на север. Според изследване на Университета в Антверп, всяко повишение на температурите с 1°C носи 9% ръст на цената на земята на север.

Зоните, които досега са били продуктивни — дори Близкия Изток, Югоизточна Азия и други — ще носят все по-малко и по-малко реколта. По-голяма част от тежестта ще падне на плещите на Северна Европа, която ще се радва на по-високите цени.

Докладът подсказва още, че ни очакват все повече наводения и пожари, които погубват човешки животи — и носят щети за милиони. Ако температурите се покачат с 3°C до края на века, излезлите от коритото си реки ще засягат по половин милион души годишно, от 170 000 сега. Щетите ще се увеличат шесткратно, от €7,8 млрд. годишно днес, предупреждават от Европейската комисия. Други части на Европа ще горят — под риск е най-вече Средиземноморският регион.

Намалението на продуктивността сред работещите ще бъде друг икономически ефект. И днес работата навън в най-топлите месеца е потенциално опасна.