Ще има ли надеждна и достъпна електроенергия за европейските домакинства тази зима? На този въпрос търсим най-често геополитически отговор заради сложните отношения на Европа с Русия след началото на войната в Украйна. Има и технически фактори като ремонтите в АЕЦ у нас или във Франция. Голям фактор обаче са капризите на времето, сред които е един метеорологичен феномен с голямо значение за енергетиката.
Става дума за т.нар dunkelflaute, като Quartz обяснява в свой материал за какво става въпрос.
Dunkel... какво?
Приблизителният превод от немски е "мрачно затишие". Енергийните експерти наричат така периодите, в които е облачно, студено и няма вятър.
Обикновено един dunkelflaute продължава ден-два, като най-често се случва между ноември и януари. Конкретната причина за появата на феномена е това, че район с високо атмосферно налягане и облаци е заобиколен от облаци.
На всеки около 5 години получават ситуации, в които големи части от континента са в подобно положение за по-дълъг период.
Това е кошмарна комбинация за енергийните системи, които разчитат на вятърни мощности или соларни панели и в които много домакинства се топлят на ток - а на Стария континент не липсват такива.
Какво се прави?
Когато дойде dunkelflaute, мрежовите оператори трябва да разчитат на други източници - най-вече газ. Това обикновено не е голям проблем, но тази година доставките на синьото гориво са силно затруднени.
Така "мрачните затишия" на Стария континент могат да се окажат хем по-чести, хем по-продължителни. За потребителите това значи риск от режим на тока и много високи сметки за тези, които са на свободния пазар.
Въпреки големите количества складиран газ, Европа няма как да бъде напълно спокойна, ако голяма част от слънчевите и вятърните мощности се окажат извън строя.
Например, в момента в Обединеното кралство токът от вятър е едва 4% от микса (при стандартни около 20%), газовите централи работят на пълна мощност, а рядко използвани тецове на въглища са приведени в готовност да се включат като резерв.
Обикновено държава в dunkelflaute може да внесе ток от някоя от съседните държави, но във Франция половината атомни централи са спрени за ремонти, а те са важен резервен източник на електроенергия. Може също така да се ограничи работата на предприятията и зареждането на електромобили, но това няма как да продължи повече от няколко дни.
Бъдещето не е точно розово
Ако приемем, че Европа през следващите десетилетия ще произвежда все по-голяма част от електричеството си от слънце и вятър, то dunkelflaute ще се превръща във все по-страшен за енергийната система феномен. Така ще са нужни допълнителни атомни или газови електроцентрали.
Според анализ на компанията за анализи на енергийния пазар Aurora, когато Германия постигне целта си да използва само енергия от ВЕИ при най-екстремно "мрачно затишие" ще има нужда от допълнителни 10 гигавата. Това е мощността на 10 реактора като тези, които работят в момента в АЕЦ "Козлодуй".
Да се изграждат АЕЦ, които ще работят по няколко часа годишно, изглежда невъзможно от инвестиционна гледна точка. Затова и Великобритания, Германия и други европейски страни обсъждат вариант, при който на частни инвеститори да се плаща за поддържането на резервен капацитет.
Гъвкавите пазарни решения обаче трябва да се комбинират с по-добра свързаност и автоматизация на мрежите. Тогава мрачните, студени и тихи зимни дни за потребителите ще бъдат само неприятни, но не и кризисни.