Преди три десетилетия Китай започна да използва всеки квадратен метър земеделска земя за изграждането на мащабни невиждани до тогава индустриални паркове с едничка цел - да хване окото на едрите инвеститори. Сега обаче на фона на забавяне на икономиката и на износа властите в Пекин търсят друга ниша и изглежда са уцелили в десетката.

Азиатската страна влага все по-големи средства в изграждането на т.нар. „фабрики за образование", които представляват своеобразни професионални учебни инкубатори, където децата получават предимно практически, а не толкова на теоритични знания.

Така върху свободните площи около големите китайски градове за кратко време се изграждат мащабни такива фабрики, готови да приемат хиляди ученици. Щедрите субсидии, отпускани от държавата, се използват за подготвянето на повече високо квалифицирани кадри, като по-бедните деца получават стипендии от държавата за целия период на обучение. Това е част от мащабната идея на Пекин да пренасочи икономиката си от инвестиционно ориентирана и базирана на износа към такава, основана на иновациите и новите технологии.

Пекин поставя кратки срокове за изграждането на гигантските проекти

Критиците на мащабната кампания явно амбицират Пекин да напредне със своята образователна система с тези невероятни темпове, с които растеше икономиката им през предишните години. Пример за това е проектът за град Ланджоу, който е административен център на провинцията Гансу. Според плановете той ще привлича около 150 хил. студенти в своя училищен инкубатор, който трябва да бъде отворен през 2017 г.

Очакванията за големия икономически център Гуанджоу са в рамките на три години да бъдат завършени общо 10 професионални училища, които да обучават повече от 100 ученици.

Работата по подобен амбициозен проект в град Гайян дори вече е започнала. На три хълма в покрайнините там ще бъде изграден не просто учебен център, а цял град. Вече около 17 училища са заявили готовност да се включат в проекта, като част от тях са специализирани в земеделие, инженерни науки, строителство и други. Районът има капацитет за построяването на около 35 училища, които ще могат да поберат 300 хил. ученици.

Ще успее ли китайската мечта за промяна на образователния модел?

В същото време обаче има риск тази експанзия да не доведе до желаните резултати. Причината е, че и сега Китай има достатъчно много учебни заведения, някои от които се борят за оцеляването си. В същото време обаче нивото на образованието не е така високо, както би било необходимо, за да се осъществи амбициозната цел на правителството.

"Те могат да построят толкова, колкото искат училища. Докато обаче не се осигурят квалифицирани учители, добра учебна програма и система за оценяване и инвестиране на повече ресурси в местата с по-добри резултати, това ще е просто безсмислено пилеене на пари", коментира Скот Розел от Станфордския университет, който е автор на редица доклади на тема професионалното обучение в Китай, цитиран от Reuters.

Самите китайци също признават за проблемите с липсата на качествено образование и на подготвени специалисти. Според изследване на Станфордския университет през 2010 г. едва 24% от работещите в азиатската страна имат завършено средно образование за разлика от средно 74% за останалите 33 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).

И все пак Китай вече разполага със значителен брой такива професионални учебни заведения. Въпреки това тези гимназии не са смятани за достатъчно престижни. Това показва и проучване на училищата, специализирани в информационните технологии в страната. Според него едва 10% от преподавателите имат реален опит в сектора. Заради това много експерти посочват, че образователната система в страната не е в крак с времето и е далеч от съвременните стандарти.