Ежегодната пролетна среща на лидерите на ЕС на 8 и 9 март (четвъртък и петък) ще бъде белязана от предстоящото през май напускане на голямата политическа сцена от президента на Франция Жак Ширак.

През месец март миналата година „живописният френски президент се разбесня на срещата, защото френски бизнес лобист говореше на английски", припомня EUOBSERVER. Съответно не се очаква тази година Ширак да кротува.

Големият въпрос, по който се очаква френският висш политик да се противопостави на позицията на Берлин и Брюксел, са възобновяемите енергийни източници и техния дял в енергийния микс на Европа. Както е известно, Меркел настоява до 2020 година 20% от потреблението на енергия в Европа да се покрива чрез възобновяеми енергийни източници.

Франция, Полша и някои други нови членки са твърдо против поемането на задължаващи ангажименти. Освен това Париж иска да се признае, че ядрената енергия, която се произвежда във Франция, е „ниско въглеродна" и допринася за борбата срещу промяната в климата. Новите членки пък считат, че делът от 20% е свръх-изискване за техните икономики, които се протягат да настигнат поне в някаква степен Запада.

Лидерите на ЕС ще трябва да потвърдят решението за намаляване на емисиите CO2 в промишлено развития свят с 30% спрямо нивата от 1990 до 2020. Дори и европейската инициатива да не бъде подкрепена от другите развити икономики в света, ЕС ще се самозадължи да редуцира емисиите с 20%, гласи проекто-решението от срещата.

Основната политическа битка ще бъде отложена, все пак: индивидуалният принос на всяка държава за намаляването на емисиите на CO2. Споделянето на тежестта на изпълнението ще породи редица технически проблеми, които най-вероятно дълго ще се въртят в информационното пространство на Евросъюза.

Няма да бъде забравен и проектът на Барозу за „разцепване" на енергогенериращите мощности от енергопреносните мрежи в големите европейски енергетични концерни. Най-вероятно е обаче да не се стигне до някакво епохално историческо решение, а „да се внесе повече яснота" за срещата на министрите на енергетиката през юни. Според някои наблюдатели тази стъпка „успешно"ще прехвърли проблема на по-ниско политическо ниво.

Освен въпросите за промяната в климата, германското президентство ще повдигне темите за съкращаване на бюрокрацията и приемането на декларация, посетена на 50-годишнината от съюза.

Меркел е подхванала истински кръстоносен поход срещу бюрокрацията в ЕС. Нейното заключение гласи, че до 2012 „административните тежести, възникващи от законодателството на ЕС" (разбирай административни разходи) трябва да бъдат намалени с 25%.

Но според дипломати натискът на Брюксел да задължи правителствата за поемане на сходен ангажимент няма да мине. По-вероятното е Германия да получи подкрепа за „Новото трансатлантическо икономическо партньорство" със САЩ.

По време на днешната вечеря Меркел ще представи идеите си за т.нар. Берлинска декларация, посветена на 50 годишнината от съюза, а пресконференцията късно вечерта ще разясни някои аспекти от мисленето на Берлин, които досега са държани в неизвестност.

И накрая е оставено място за множество дискусии извън дневния ред като например изграждането от страна на САЩ на противоракетен щит в Полша и Чехия, който според някои членове ще настрои Русия ненужно враждебно.