Българинът заделя едва 3,1 на сто от дохода си за обувки и облекло, два пъти по-малко отколкото един румънец и значително по-малко от средния европеец. Това сочи изследване на Евростат с данни от 2005 година.

Най- много средства за облекло като дял от месечните си финанси заделят малтийците - 8,3 на сто.  По това перо от бюджета повече пари от нас отделят също и гражданите на Латвия, Литва, Гърция и Кипър. На практика, българите дават най-малко от разполагаемия си доход за облекло и обувки от всички европейци!

Важно е да се отбележи, че възнагражденията в отделните европейски страни са твърде различни и делът, изхарчен от общите финанси не е показател за реалните отделени средства.

Някой би възразил, че данните на Евростат са от време, когато страната ни все още не бе член на Европейския съюз. Възможно е в последствие да сме започнали да харчим повече за "външния си вид". Но се оказва, че и през 2008 година българинът не е склонен да насочва твърде много пари за дрехи и обувки. Днес 3,7 на сто от доходите на българина отиват за този тип разходи, сочи изследване на НСИ за месец април тази година.

Обяснението за липсата на съществена промяна в покупките на дрехи и обувки като част от месечния бюджет на българина е просто, твърдят експерти. През последните години рязко нараснаха цените на енергоносителите и храните и това принуждава хората да дават повече средства по тези направления, а не за обновяване на гардероба, заяви за Money.bg Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара.

Трябва да отбележим също, че цените на обувките и дрехите у нас са много по-ниски от тези в повечето европейски градове. Пазарът у нас е наводнен с турски и китайски стоки на сравнително ниски цени, но със съмнително качество. Обувките в България са десетки пъти по-евтини от тези в повечето европейски градове.

Според изследването на Евростат, българите отделят повече (като относителен дял) средства за здравеопазване отколкото хората в повечето европейски страни още преди реалното присъединяване към Европейския съюз през 2005 година - 4,3%. За сравнение чехите дават 2% от бюджета си за здраве.

По-малка част от доходите си за здраве заделят от нас също и датчаните, германците, ирландците и други. Гърците и португалците влагат най-много средства в здравето си като дял от личния си бюджет, според изследването на Евростат.

Подобни факти биха могли да подведат читателите, защото здравната система у нас предоставя едни от най-евтините услуги в сравнение с други европейски страни и гражданите на по-развитите европейски страни в абсолютна стойност плащат много повече при болест, отколкото българина, коментира пред Money.bg бившият здравен министър Божидар Финков.