Въвеждането на изискване към магазините у нас за продажба на определено количество български стоки създава географски бариери за свободното движение на стоки. Това от своя страна е предпоставка за намаляване на вноса на чуждестранните продукти и на такива, които не са взаимозаменяеми с български.

Това посочиха в свое официално становище от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по отношение на предложението на БСП за промени в Закона за храните. Измененията предвиждат търговските вериги да предлагат определени количества продукти, произведени в страната.

Според регулатора това би довело до "ограничен избор, по-високи цени, риск от дефицит на стоки, риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите".

Идеята предвижда плодовете и зеленчуците да бъдат минимум 51% местно производство в сезон и минимум 30% извън него, както и 70% от млечните продукти да бъдат също произвеждани в страната.

В становището на Комисията се казва, че това би ограничило конкуренцията в няколко аспекта.

"Разпоредбата не само поставя в привилегировано положение българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно. Изискването за минимален процент български продукти ограничава и възможностите на търговците на дребно сами да определят стратегията, чрез която да привличат потребителите", обясняват от КЗК.

Сред предложенията има и такова обозначението "българско" върху етикетите и опаковките на страните да се отнася до мястото на произход на суровината.

"Въвеждането на разпоредби, които да уреждат използването на понятието "българско" за целите на опаковането, етикетирането и рекламирането на храни само по себе си не ограничава конкуренцията, но не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС", коментират тази идея от регулатора.

В допълнение предлаганите промени предвиждат въвеждането на група "свежи плодове и зеленчуци". Идеята е тази категория да се отнася само за произведените такива в България.

От регулатора обаче смятат, че подобна стъпка също би ограничила свободното движение на стоки, "създавайки риск от връщане назад във времето към дефицит на плодове и зеленчуци извън сезона, характерен за периода преди либерализиране на външната търговия".

Промените в Закона за храните са подкрепяни от Асоциацията на свиневъдите, Асоциацията на месопреработвателите, Съюза на птицевъдите, Асоциацията на млекопреработвателите и Националната лозаро-винарска камара.