Според есенната икономическа прогноза на Международния валутен фонд (МВФ) икономиката на България тази година ще отбележи ръст в размер на 3,9% и 3% за 2023 година. Инфлацията за текущата година у нас ще достигне 12,4%, като се очаква тя да намалее до 5,2% през 2023-а. Безработицата ще продължи да намалява и от 5,1% тази година ще намалее до 4,7% през 2023-а. Балансът по текущата сметка ще остане отрицателен - -0,9% за 2022-а и -1,4% за 2023 година.
Според прогнозата на МВФ БВП на България ще се увеличи с 3,9% тази година и с 3% догодина
Очакваната инфлация за текущата година е 12,5%, като прогнозата е тя да намалее до 5,2% през следващата година. Безработицата ще продължи да намалява от 5,1% през 2022-а до 4,7% през 2023 година.
На този фон глобалната икономика продължава да е изправена пред тежки предизвикателства, оформени от войната в Украйна, кризата на разходите за живот, причинена от постоянния и разширяващ се инфлационен натиск, както и забавянето в Китай.
Прогнозата за глобален растеж за тази година остава непроменена на 3,2%, а прогнозата за следващата година е намалена до 2,7% - с 0,2% по-ниска от юлската. Забавянето през 2023 година ще бъде широкообхватно, като страните, представляващи около една трета от световната икономика, ще отчетат спад тази или следващата година.
Трите най-големи икономики - САЩ, Китай и еврозоната, ще продължат да спират
"Като цяло тазгодишните сътресения ще отворят отново икономическите рани, които бяха само частично излекувани след пандемията. Накратко, най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 година ще се усети като рецесия", отбелязват от МВФ.
В САЩ затягането на паричните и финансови условия ще забави растежа до 1% през следващата година. В Китай прогнозата за растеж за следващата година е намалена до 4,4% поради отслабването на сектора на имотите и продължаващите блокировки. Забавянето е най-силно изразено в еврозоната, където енергийната криза, причинена от войната, ще продължи да нанася тежки щети, намалявайки растежа до 0,5% през 2023 г.
Почти навсякъде бързо растящите цени, особено на храните и енергията, причиняват сериозни затруднения на домакинствата, особено на бедните.
Въпреки икономическото забавяне, инфлационният натиск се оказва по-широк и по-устойчив от очакваното. Очаква се глобалната инфлация да достигне връх от 9,5% тази година, преди да се забави до 4,1% до 2024 година. Инфлацията също се разширява далеч отвъд храните и енергията. Глобалната основна инфлация се повиши от годишен месечен темп от 4,2% в края на 2021-а до 6,7% през юли.
Основните рискове, според МВФ:
1. Рискът от погрешно калибриране на паричната, фискалната или финансовата политика се е увеличил рязко на фона на висока несигурност и нарастваща нестабилност.
2. Глобалните финансови условия може да се влошат и доларът да се укрепи допълнително, ако избухнат сътресения на финансовите пазари, тласкащи инвеститорите към сигурни активи. Това би увеличило значително инфлационния натиск и финансовата нестабилност в останалия свят, особено нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.
3. Инфлацията отново може да се окаже по-устойчива, особено ако пазарите на труда останат изключително стегнати.
4. Войната в Украйна все още бушува и по-нататъшната ескалация може да изостри енергийната криза.
Според МВФ има около едно на четири вероятност глобалният растеж през следващата година да падне под исторически ниското ниво от 2%. Ако много от рисковете се материализират, глобалният растеж ще намалее до 1,1% с почти стагниращ доход на глава от населението през 2023 година. Според изчисленията на фонда вероятността от такъв неблагоприятен резултат е между 10 и 15%.
USD
CHF
EUR
GBP
