Ноширо, Япония - единствените явни признаци на конфликт тук са червените знамена на протеста, но това отдалечено крайбрежно градче бушува, пише автор на The New York Times.

Откриването на големи търговски обекти извън града вече е довело до затваряне на половината от магазините в центъра. Тук хората са обикновено спокойни, но сега те виждат в моловете последния пирон в ковчега на регионалната икономика.

"Не искаме да воюваме, но сме отчаяни" - казва служител в Търговската камара на Ноширо."Токио изяжда всичко и не ни оставя дори остатъците от масата".

Японската икономика формира стойност от $4.7 трилиона. Урбанизирани райони като Токио и Нагоя, където е разположена японската автомобилна индустрия, преуспяват - това се вижда и от строителния бум, засенчил небосвода в Токио с модерни постройки.

Но в региони като Акита, планинската северна префектура където е разположен Ноширо, търговските зони са се изпразнили и заводите са затворили. Младите хора отиват в Токио да търсят работа и в провинциалните градове започва да преобладава възрастното население.

Затова се надигат притеснения, че Япония се разделя на две географски и икономически групи: победители и губещи, големите проспериращи градове и селските региони, изживяващи икономическа депресия.

За мнозина разривът се дължи на възприемането в Япония на икономическата либерализация в американски стил, която бе избрана през 1990те като изход от десетилетието на стагнация.

Мерките за отваряне на пазарите съживиха градове като Токио и намалиха цените за многострадалната средна класа в Япония. Но на други места в страната на промените се гледа силно враждебно.

Сега, при знаци за наближаващо забавяне на икономиката, разделението може да се задълбочи. В понеделник главният централен банкер на Япония Тошихико Фукуи предупреди за опасността от отражения заради спада на жилищния пазар в САЩ, най-големият пазар за японски стоки. Банкерът е казал, че е особено загрижен за ефекта върху малките и средни японски компании, много от които са в селските райони.

Новата икономическа политика е изправена пред обвинението, че разрушава ефекта от големите постижения на Япония след втората Световна война, едно от които е създаването на егалитарно общество, почти изцяло изградено от средната класа. Ерозира един от главните стълбове на японското общество: подкрепата на гласоподавателите в селските райони за управляващата Либерално демократическа партия.

Промените започнаха по време на икономическото затишие в Япония, когато правителството се опита да съживи ръста чрез бавно, но упорито дерегулиране на цели клонове от икономиката като банки, застраховане, търговия на едро. Примерът на Ноширо показа, че едни от най-големите недоволства породи вдигането на ограниченията за големите магазини.

Както и в САЩ, селските региони се напълниха с големи молове и вериги магазини - за сметка на центровете в провинциалните градове.

Селските региони бяха засегнати през 1990те заради отмяната на правителствените ценови картели, които гарантираха работни места чрез предпазване на индустриите от „ексцесивна конкуренция". Когато пазарът на Япония се отвори, в местната икономика нахлуха голям брой евтини текстилни и индустриални продукти от Китай и други азиатски страни.

Следващият удар върху селските райони бе в началото на 2000, когато тогавашният премиер Коизуми реши да засили частния сектор, свивайки публичния. Префектура Акита загуби хиляди работни места заради намаляването броя на публичните проекти, които бяха начин за преразпределяне на данъчните приходи от Токио към провинцията.

Икономическите изпитания доведоха до засилващо се чувство на недоволство, което се усети в националната политика през юли. Разгневените гласоподаватели в селските райони поднесоха на Либералните демократи съкрушителна загуба на изборите за горната камара на парламента. Спечели Демократическата партия на Япония, която направи лозунг в кампанията си преодоляването на пропастта между регионите.

Сега много политици от опозицията говорят за спиране или промяна на курса за либерализация в американски стил и за предпазване на традиционните начини на живот. Вашингтон се обвинява, че е натрапил на Япония отворените си пазари. Изплашени от загубата, Либералните демократи и техният настоящ лидер Ясуо Фукуда, се отвърнаха от подкрепата за икономическа либерализация и започват да акцентират върху преодоляване на регионалните неравенства.

Независимо дали заради Вашингтон или по друга причина, разликите между регионите в Япония стават поразителни: икономиката на Токио за последните десет години се е разраснала с 6.9%. Цените на имотите в столицата се покачват така, че се говори за ценови балон. Населението на Токио се е увеличило с 900.000 човека до 12.7 млн. души - в същото време общото население на Япония е останало без промяна.

За сравнение, икономиката на Акита се е свила с 7%, а цените на имотите падат от 15 години. Средният годишен доход в Акита е $20,000, точно половината от Токио.

Миналата година веднага след отмяната на ограниченията, една от най-големите търговски компании на Япония Aeon предложи изграждането на огромен търговски център край Ноширо. Кметът и някои потребителски организации в 60-хилядния град подкрепиха проекта заради очакваните нови работни места и по-евтините цени. Но местният бизнес и особено търговците са силно против.

За пръв път общността е толкова сериозно разединена. Противниците издигнаха червени флагове с „Против Aeon" и искат референдум дали да се позволи изграждането на мола. За тях традицията на хармоничното съжителство е заплашена от създаването на икономически победители и загубили.

За цяла Япония сега въпросът е дали подобна реакция е достатъчно силна, за да спре икономическата либерализация в страната. Има много гласове, които изтъкват на преден план големите бюджетни дефицити на Япония, които правят невъзможно връщането към стария начин на живот. За тях единственият път е по-нататъшното отваряне на пазарите. По-притеснителното според други анализатори е, че правителството на Япония е като вцепенено и не предприема каквато и да е стъпка, независимо в каква посока.

Досега региони като Акита не са се адаптирали сами към променилите се икономически обстоятелства. Местните бизнес лидери се оплакват как обедняват, но нямат никакво намерение да търсят нови възможности в пазарите на Китай и Русия, от които ги дели тясното Японско море.

А на тези, които са решили задължително да постигнат промяна в своите региони, ръцете връзват мощните токийски бюрократи и местните заинтересувани групи. Специално за град Акита, столицата на префектурата, е имало идеи (неосъществени) за разширяване на пристанището, за да може да приема големите руски кораби, за привличане на туристи от Токио, за еднодневен джаз фестивал.

Някои наистина не могат да се адаптират към икономическите промени - „сякаш искат да използват конски карети за конкуренция във века на автомобила".

Има и хора, които са се пригодили. Собственикът на един от десетте останали магазина в центъра на Ноширо печели, продавайки в Интернет оригиналните игри с карти, които били популярни в Акита - така се справя с 90% намаляване на оборотите. Той обяснява: „Ще трябват 10 до 20 години градът да помисли за някакви нови идеи". Дотогава центърът на града ще е толкова обезлюден, че ще е като призрачен.