Какво ще се случва с отработеното ядрено гориво (ОЯГ), генерирано от АЕЦ "Козлодуй" след като вече не може да бъде преработвано в Русия? Потенциални възможности за отговор на този въпрос дадоха експертите от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).
В България ОЯГ се генерира от блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй", а в миналото и от блокове от 1 до 4 на централата.
На първо място трябва да изясним, че ядреногоривния цикъл е два вида - единият е отворен, а другият - затворен.
При първия вид горивото от ядрените реактори трябва да бъде директно "погребано".
"Под погребване на горивото се разбира, че то бива поставено под земята, обикновено в някакви дълбоки геоложки формации, където то не може да бъде извлечено повече", обясни главният секретар на АЯР Иван Горинов.
Той добави, че проблемът при директното погребване на отработено гориво е, че трябва да се докаже безопасността му за вечни времена (най-малко за 10 000 години напред). Освен това трябва да има достатъчно бариери, които да не допуснат радиоактивните вещества да излязат "навън", а също и че няма да се получи т.нар. критична маса - неконтролируема верижна реакция, като атомната бомба.
Докато при затворения цикъл това гориво се изпраща за преработка в специален завод откъдето от него се извличат уран и плутоний, които могат да бъдат използвани повторно. А високорадиоактивните отпадъци, които не стават за нищо, но са много високорадиоактивни се връщат обратно на този, който е поръчал преработката. Те се изпращат "остъклени" - във вид на стъклено кубче. След като преминат този цикъл те могат да бъдат погребани.
"Разликата е, че при погребване на високорадиоактивни отпадъци няма проблем с подкритичността, освен това тези кубчета са по-компактни, а и топлоотделянето е по-малко", поясни Иван Горинов.
Съхранение в басейн или в склад?
При съхранение на отработените радиоактивни отпадъци, поставени в касети по метода на т. нар. басейнов тип (гигантски басейн), по проект безопасността е гарантирана до 30 години, а при съхранение в сухо хранилище, в каквото до момента се съхранява гориво само от старите реактори на АЕЦ "Козлодуй", срокът за съхранение е доказан за 50 години напред.
"Тези срокове са поставени от гледна точка на съоръженията, ако се удължат тези срокове радиоактивните отпадъци могат да се съхраняват в тях и по-дълго", коментира темата председателят на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски.
Експертите обясниха, че за горивото тип ВВЕР-1000 няма сухо хранилище. Евентуално предстои такова да бъде проектирано и построено, но това е решение оператора.
Преработката на ядрено гориво
може да се извърши само на две места
Реалистично погледнато преработката на отработено ядрено гориво може да се извърши или в завода "Маяк" в Русия или в завода "Хаак" във Франция. В Европа няма друго място, което може да послужи за целта. В световен мащаб преработка на отработено ядрено гориво може да се извършва в Китай и Пакистан, които обаче не преработват чуждо гориво. А Великобритания и САЩ затвориха преработвателните си заводи.
Какъв е изходът за ядрените ни отпадъци?
До преди началото на войната България изпращаше за преработка ядреното гориво в Русия. Сега обаче предвид политическата обстановка, това не е възможно да се случва.
Заводът във Франция няма поточна линия, която да поеме касетите с ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй". Причината е, че нашите касети са шестоъгълни, а западните - квадратни.
"Ако решим да преработваме отпадъчното ядрено гориво във Франция трябва да има междуправителствено споразумение, второ трябва френският оператор на завода да каже дали може да и дали иска да направи преустройство на поточната си линия", обясни Иван Горинов.
Какво предстои да се случи?
Към днешна дата действа Стратегията за управление на ядрените отпадъци от 2015 г. Новата стратегия, която отчита новите реалности е публикувана за обществено обсъждане и предстои да бъде приета от Министерския съвет.