Шефът на Бундесбанк и виден представител на ЕЦБ Йенс Вайдман заяви в интервю за агенция Market News International, че не може напълно да изключи възможността Европейската централна банка да започне да купува финансови банкови активи, за да се бори с евентуална дефлация в еврозоната.
Това негово изказване сякаш е знак за отслабване на досегашната твърда позиция на Бундесбанк против идеята за провеждане на парични стимули от типа на "количествените улеснения" на Федералния резерв на САЩ, Японската и английската централни банки, коментира bnr.bg.

Програмата за "количествени улеснения" означава, че централна банка купува дългови книжа или други финансови активи от банки и по този начин "напомпва" пари във финансовата система. Това би представлявала радикална промяна в досегашната твърда позиция на ЕЦБ, най-вече под натиска на Германия и Бундесбанк, против идеята за подобно "печатане" на евро.

Вайдман също така посочи, че възможностите на "стандартните" финансови инструменти на ЕЦБ, такива като промяна на лихвените нива, изглеждат ограничени. „Нестандартните мерки, които се обсъждат, са до голяма степен неизследвана територия. Това означава, че ние се нуждаем от дискусия за тяхната ефективност, както и за техните разходи и странични ефекти", посочи шефът на Бундесбанк в интервюто на агенция Market News International.

„Това не означава, че една програма от типа на "количествените улеснения" е напълно изключена, но ние трябва да си гарантираме, че ще се спазва забраната на ЕЦБ за държавно парично финансиране", заяви Вайдман.

Той също така каза, че отрицателните лихвени нива са неначертана територия и е под въпрос тяхната ефективност (визирайки идеите за въвеждане на отрицателна/наказателна лихва по банковите депозити в ЕЦБ). Вайдман обаче добави, че за да може ЕЦБ да се противопостави на негативните последици от силното поскъпване на еврото върху инфлационните перспективи в еврозоната, евентуално въвеждане на отрицателна депозитна лихва би било по-добър финансов инструменти, отколкото някои други нестандартни мерки.

Но ние все пак говорим за хипотетични сценарии, а не за непосредствени решения, подчерта шефът на Бундесбанк и допълни, че на този етап той не се безпокои относно състоянието на паричните пазари.

Еврото реагира на коментарите на Вайдман с известно понижение на валутния пазар (най-вече в частта за програмата за "количествени улеснения" и за евентуално въвеждане на отрицателна депозитна лихва), падайки до часови дъна за деня от 1,3804 долара, от 141,26 йени и от 0,8366 паунда.

През днешната европейска търговия еврото консолидира малко над 1,3800 нивото, заличавайки голяма част от снощното си изненадващо рязко поскъпване до 1,3877 долара.

Само в рамките на час след края на вчерашната европейска търговия и по време на тънката обедна американска търговия, еврото поскъпна рязко от 1,3784 до 1,3877 долара, въпреки липсата на реални причини за подобно брутално движение.

Според валутни играчи голям макро фонд е ликвидирал свои "дълги" позиции в злато и "къси" позиции в евро, което срина за минутите фючърсите на благородния метал с 1,87% до 1309 долара за тройунция и помогна за рязкото поскъпване на единната европейска валута. Според други инвеститори е имало процес на диверсификация на доларови валутни резерви от голяма суверенна финансова институция (централна банка), а според трети, причина за изненадващото поскъпване на еврото е било репатрирането на задгранични печалби на германски компании.