Стопанската активност на предприятията в София чувствително се отличава по райони, като в някои части на столицата се наблюдава развитие на бизнес площи и концентрация на икономическа активност. Над 50% от приходите на компаниите в София се концентрират в районите Младост, Лозенец, Триадица, Възраждане, Средец и Витоша, пише в изследване на Института за пазарна икономика, направено по поръчка на Агенцията за инвестиции на София /СОАПИ/.
Бурното развитие на услугите през последните години и появата на големи бизнес и офис пространства на определени места в столицата предопределят изпреварващото развитие на някои райони. Икономическият подем е в по-голяма степен концентриран в централните и южните райони на столицата. Район Младост се отличава с най-голям принос както за приходите на компаниите в София, така и за броя работни места в столицата. Младост бележи солиден ръст през последните 10 години, подкрепен от концентрацията на офис площи (клас А) и притока на чуждестранни инвестиции, в т.ч. в дигитална сфера. Район Люлин, макар и с най-голямо население и голям брой икономически активни лица, има по-скоро жилищни функции, като концентрира малък дял от работните места.
Районите в центъра или в непосредствена близост до централните градски части концентрират бизнес активност, като броят на наличните работни места е по-голям от този на икономически активните хора в района. Такъв е примерът с районите Средец, Възраждане, Оборище, Сердика, Изгрев, Лозенец и Триадица, които са нетен бенефициент на работна сила от другите райони на столицата. Извън тези райони в непосредствена близост до центъра, Младост и Витоша също концентрират компании и работни места, които привличат работна сила.
24-те района на София са различни както по мащаб,
така и по своите социално-икономически характеристики
Районите Люлин и Младост са отчетливо най-големите, като в тях живеят по над 100 хил. души. Най-малките райони в София приютяват по под 30 хил. души. Делът на населението на 7 и повече години с висше образование варира от над 60% в районите Средец, Лозенец, Оборище и Изгрев до под 30% в районите Панчарево, Връбница, Нови Искър и Кремиковци. Това обуславя и различната икономическа активност, като коефициентът на заетост (15-64 г.) варира от над 77% в районите Лозенец, Изгрев, Младост, Оборище, Витоша, Триадица и Средец до под 70% в районите Нови Искър, Кремиковци и Красна поляна.
Агенция по заетостта разпространява и данни за регистрираните безработни в отделните райони на столицата (от отделните бюра по труда), което позволява да се оцени функционирането на пазара на труда на още по-ниско равнище. Прави впечатление, че между различните части на столицата няма особени различия, като повечето се позиционират в диапазона 1,2 - 1,8% безработица, а вече няма нито един район на София, в който безработицата да надхвърля 2% от активното население. В район "Студентски" пък безработицата се е свила под 1%.
Номинално най-голямото струпване на безработни е в район Люлин - малко под 1000 души, както и в район Младост - малко над 900, но това отразява най-вече голямото население на тези райони. Най-големият брой свободни работни места пък са струпани в районите Искър и Оборище. Данните в отделните части на София демонстрират силно равномерна работа на местния пазар на труда, предопределена отчасти и от високата мобилност на работната сила в неговите рамки.
Трудова миграция и регионален ефект на столичния пазар на труда
София има изключително широко влияние на регионалната карта, като през последните 10 години разширява своята периферия. Зоната на влияние на столицата, по оценки на Институт за пазарна икономика, обхваща общо 30 общини, като обхватът се простира от община Трън и границата със Сърбия на запад до малките общини от Средногорието на изток, както и от Самоков и Дупница на юг до Своге и Мездра на север.
Въпросните 30 общини имат дълбока обвързаност с икономиката на София, като над 10% от заетите в тях пътуват всеки ден да работят в столицата. София привлича над 67 хил. работници от други общини за работа всеки ден, като най-голям брой идват от Перник (13,1 хил. души), Своге (4,1 хил. души), Елин Пелин (3,7 хил. души), Костинброд (3,4 хил. души) и Божурище (2,1 хил. души).
София оказва много сериозен ефект върху трудовите пазари на общините, които са разположени непосредствено до големия град - над 1/3 от всички заети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден до столицата за работа. На практика над 1/3 от трудовите доходи в тези общини се формират в София. Именно ежедневната трудова миграция, както и разположението на индустриални и логистични терени в периферията на столицата, предопределят и нуждата от поглед към развитието на София отвъд административните граници на общината, отбелязват създателите на изследването.
USD
CHF
EUR
GBP
