Поне още 10 години вносните плодове ще преобладават по сергиите, докато българските ябълки ще бъдат изчерпвани най-много до месец след прибиране на реколтата.

Причината е в силно намалелите площи и символичната реколта, която не може да задоволи вътрешния пазар. И това продължава, въпреки опитите на дребните стопани от последните години да инвестират в нови насаждения, коментира Farmer.bg.

По данни на агроминистерството през 2012 г.овощните градини са намалели като площ с цели 18% спрямо 2011 г. Все още най-голямо място заемат черешовите градини, които заемат близо 70 хил. дка. Следват сливовите и джанкови насаждения - около 58 хиляди дека, ябълковите - 46 210 дка, праскови - 41 хиляди дка и др.

Най-много са площите с овощни видове в Югоизточния район, където са съсредоточени по-голяма част от черешите и прасковите в страната.

Следва Южният централен район, в който се отглеждат най-много ябълки, сливи и череши. В Северния централен район са основно площите с кайсии.

Годишно в страната се прибират около 123 хил. тона плодове. Освен традиционните ябълки, круши, сливи, череши, кайсии и праскови статистиката води на отчет и ореховите градини, които заемат съществено място.

Инвестициите в орехови насаждения дадоха редултати и от миналата година тези дръвчета започнаха да дават плодове. От младите насаждения орехите заемат най-голямо място - близо 30%. Следват сливовите градини , заемащи 20% от новите площи, черешите - 18.3%, ябълките - 10.7%, прасковите - 6.8% и кайсиите - 7.3%.

Инвестициите в нови насаждения бяха подпомагани основно от еврофондовете, но с провала при финансирането на стопанства на млади фермери хората са разочаровани и трудно биха поели инициатива, коментираха хора от бранша.