С изтичане на мандата на американския президент Буш, зачестяват опитите му да договори колкото се може повече двустранни търговски спогодби с различни страни. Откакто демократите управляват изцяло Конгреса (Камарата на представителите и Сената) обаче, политиката на Вашингтон започна да става все по-протекционистична, точно в духа на демократическата партия. Това от своя страна затруднява изключително много Буш и не му позволява да разгърне по-откритата си политика. Нещо повече, през юни изтичат специалните президентски правомощия, които даваха право на ръководителя на Белия дом да сключва търговски спогодби по улеснена процедура.  

Беше ясно, че Буш няма да получи удължавана на правомощията си дори ако републиканците бяха на власт в Конгреса, но сега тази идея изглежда още по немислима. Когато стана ясно, че президентът няма да получи допълнително време за подписване на търговски договори, това означаваше, че дефакто последния срок за нови такива е този уикенд.

Според правилата за ускорена процедура по ратификация на търговски договори, Буш трябваше да даде 90 дни предизвестие в Конгреса преди спогодбите да бъдат подписани. По този начин, миналия уикенд беше подписан договора за свободна търговия между САЩ и Южна Корея, което беше най-големия подобен проект от 17 години насам.

Президентската администрация на Буш, когато разбра, че няма изход, започна да търси компромисен вариант, като затягане на стандартите за трудова заетост например. В случая обаче политиците с протекционистични идеали имат думата.

Въпреки разочароващото начало на управлението на Буш и налагането на по-високи вносни мита на стоманата, по-късно президентът сключи няколко блестящи двустранни и многостранни договора за свободна търговия. Неговата най-голяма цел беше продължаване на преговорите от Доха и сключване на търговски договор под егидата на Световната търговска организация.

Влиянието на демократите започва да се прехвърля и върху президентския екип по търговски взаимоотношения. В петък 30 март, от президентската администрация обявиха, че налагат защитни мита върху вноса на луксозна и гланцирана хартия от Китай. До момента САЩ се опитваше да не налага такива защитни мерки срещу държави с планова икономика, но сега галопиращият търговски дефицит с Китай променя статуквото.

Новите тарифи, които са с 20% по-високи ще бъдат наложени веднага. Американската икономика ще се справи и без евтини китайски хартиени продукти. Това обаче не е всичко. Налагането на защитни мита е само първата стъпка, която страната прави, след което може да последва по-дълъг списък от протекционистични мерки към продукти от Китай. Така можем да стане свидетели на нежелана промяна в американската търговска политика.