Европа наваксва изоставането си от Съединените щати и Япония в областта на иновациите, но разликите между държавите от ЕС все още са големи и намаляват бавно.
На регионално равнище изоставането в областта на иновациите се увеличава, като резултатите са се влошили в почти една пета от регионите на ЕС. Това са основните заключения от Сравнителния анализ на Съюза за иновации за 2014 г., направен от Европейската комисия, както и от Регионалния сравнителен анализ за 2014 г.

Общото подреждане в рамките на ЕС остава относително стабилно, като начело е Швеция, следвана от Дания, Германия и Финландия - четирите държави, които инвестират най-много в изследвания и иновации. Държавите, чиято позиция се е подобрила най-много, са Португалия, Естония и Латвия.

Като цяло напредъкът е постигнат благодарение на откритостта и привлекателността на изследователската система на ЕС, както и по отношение на сътрудничеството в областта на иновациите в стопанската дейност и търговската реализация на знания, измерена с приходите от чужбина от лицензи и патенти. Въпреки това растежът на публичните разходи за изследователска и развойна дейност (ИРД) беше неутрализиран от спад на инвестициите на рисков капитал и на инвестициите в дружествата за иновации, несвързани с ИРД.

Четири различни групи по резултати за държавите членки

Сравнителният анализ на Съюза за иновации за 2014 г. разпределя държавите членки в четири различни групи по резултати:

• Дания, Финландия , Германия и Швеция са водещите новатори, чиито резултати в областта на иновациите са доста над средното за ЕС;
• Австрия , Белгия, Кипър, Естония, Франция , Ирландия, Люксембург, Нидерландия , Словения и Обединеното кралство са последващите новатори, чиито резултати в областта на иновациите са над или близо до средното за ЕС;
• Резултатите на Хърватия , Чешката република , Гърция , Унгария (HU), Италия , Литва , Малта, Полша, Португалия, Словакия и Испания са по-ниски от средното за ЕС. Тези държави са средните новатори;
• България, Латвия и Румъния са скромните новатори, чиито резултати в областта на иновациите са доста по-ниски от средното за ЕС.

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни заяви:

„Въвеждането на иновации навсякъде в Европа остава приоритет, ако искаме да постигнем целта на промишлената ни политика: до 2020 г най-малко 20 % от БВП на ЕС да е от производство. Повече инвестиции от частния сектор, по-голямото търсене на европейски иновативни решения и по-малкото пречки пред търговския подем на иновациите са ключът към растежа. Нуждаем се от повече иновативни дружества и по-благоприятна рамка за растеж, за да стигат иновациите успешно до пазарите".

Европейският комисар по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин посочи:

„Сравнителният анализ още веднъж потвърждава, че инвестициите в изследвания и иновации се отплащат във вид на икономически резултати. С бюджет през следващите седем години от почти 80 млрд. евро новата ни програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020" ще ни помогне да поддържаме този възход. Трябва да увеличим инвестициите за иновации в целия ЕС сега, за да постигнем целта си за 3 % от БВП до 2020 г.".

Европейският комисар по въпросите на регионалната и селищната политика Йоханес Хаан отбеляза:

„Трябва да превърнем големите идеи на Европа в печеливши предприятия, които създават работни места и устойчив растеж. Новият европейски бюджет и реформираната регионална политика предлагат уникална възможност за насърчаване на иновациите. Над 100 млрд. евро инвестиции от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще бъдат насочени към изследвания и иновации, а също към растеж с помощта на цифровите технологии, към малки и средни предприятия и към развитието на зелена и ефикасна енергия".