Антикризисният план на правителството няма да даде ефекта, който цели. Така обобщиха представените в парламента от вицепремиера съгласуваните със синдикати и работодатели 60-те антикризисни мерки лидерите на СДС, ДСБ и депутати от Коалиция за България. Те изказаха своето мнение извън пленарна зала, тъй като преди това мнозинството се отказа от дискусия с аргумента, че тя няма да се предава по държавните радио и телевизия.

„Хубавото в мерките на Дянков е, че няма да се вдига ДДС и няма да се пипа плоският данък, но по този начин няма да закърпи дупката в бюджета", категоричен беше Мартин Димитров, цитиран от репортер на News.bg. Лидерът на СДС смята, че е нужен по-мащабен антикризисен план. „Вместо навсякъде да се реже по 10%, трябва там, където има излишни структури, да се закрият изцяло, а където не достигат хора - да се наемат още", предложи Мартин Димитров.

Според него, ако не бъдат взети адекватни мерки, ситуацията може да стане неуправляема и да последват нови фалити и повишаване на безработицата. Димитров подчерта, че мерките трябва да са за истинско орязване на разходите.

Основното възражение на Иван Костов е, че философията на мерките е сбъркана. „Мерките трябваше да са преди всичко за икономии на разходи през реформи", категоричен е бившият премиер. Той смята, че предлаганият план крие много големи рискове.

„Страхът от реформи в кабинета на ГЕРБ е по-голям, отколкото страхът от кризата", категоричен беше Иван Костов и допълни, че реформи се правят, когато се разбира, че те са по-малко опасни, отколкото разразяващата се криза.

Цитиран от агенция „Фокус" лидерът на ДСБ каза, че мерките е трябвало да бъдат обърнати по обратен начин. По думите му 450 млн. лв. от 10-процентното съкращаване е абсолютно неизпълнимо и неразбираемо как ще бъде изпълнено в остатъка от годината. „На мястото на тази сума трябваше да се разпишат конкретни реформаторски мерки, за да стане ясно какво държавата прекратява като излишни разходи, за да стабилизира бюджета", подчерта Костов.

Той уточни, че има възможност за такива мерки в много сфери, но не те не се правят. Лидерът на ДСБ беше категоричен, че в бюджета не могат да влязат 500 млн. лева от продажбата на емисионни единици (СО2), които да се разходват за друго освен по направлението - опазване на околната среда. Същото се отнася и за миноритарните остатъчни дялове.

Костов предложи да се приложи "габровска философия", което означава правителството да е стиснато за разходите.

Най-остри критики естествено отправиха представителите на Коалиция за България. „Отказът на мнозинството да проведе дискусия по представените от финансовия министър мерки е поредният пирон в ковчега на парламентаризма", каза Корнелия Нинова. Тя уточни, че управляващите заедно със Синята коалиция и Атака не желаят дискусия, защото знаят, че този план е закъснял и няма да постигне ефекта, който се цели с него.

Драгомир Стойнев от БСП също каза, че мерките, на които правителството възлага най-големи очаквания за финансов ефект, няма да влязат в приходната част на бюджета. „Дойдоха да ни представят един наръчник, в който ясно личи некомпетентността на министъра на финансите", подчерта Стойнев.

Той припомни, че преди 4-5 месеца министър Дянков обяви, че на 1 април кризата ще приключи, което не се е случило. „Това е вторият антикризисен план след първия провал на плана, който беше изготвен на 1 октомври. Явно правителството е некомпетентно да се справи. Икономическият потенциал на хората от управляващата коалиция е прекалено малък и заради това те се обърнаха към синдикатите и работодателите", обобщи Стойнев. Той не забрави да каже в заключение, че предишното правителство е заварило фискален резерв от 4 млрд. лв., а оставило 8,2 млрд. лв. Заварило е резерви от 14 млрд. лв., а е оставило 24 млрд. лв. „Оставихме и най-ниския държавен дълг в новата история на България", заключи червеният депутат.

Бившият финансов министър Пламен Орешарски посъветва управляващите още сега да мислят за следващ антикризисен план, защото сегашният не предвижда достатъчни мерки за покриване на дефицита. Червеният депутат обеща да направи собствена оценка за фискалното състояние на държавата и на ефекта от антикризисните мерки.

„Тези, които сега ни бяха представени, не са достатъчни за да се запълни дефицита, реализиран дори през първите два месеца на годината, който е 1,4 млрд. лв., а тук мерките, които са посочени са няколкостотин милиона - изключвам финансиращите приходи, които може да са добре за фискалния резерв, но в никакъв случай не решават генералния въпрос за дефицита, който заплашва още в следващите няколко месеца да се разшири значително и тогава вероятно ще бъдем свидетели на нов кръг разговори във формата от последните две седмици за други антикризисни мерки", обобщи Орешарски, цитиран от БГНЕС.

Той припомни, че фискалният резултат за миналата година в края на месеците юни и юли е бил най-добрия сред 27-те страни-членки на ЕС.