Обемът на "сивата" икономика е нараснал рязко за периода 2007-2016г., като най-съществен ръст се наблюдава 2010-2011г. Изчисленията са на базата на точни официални данни и обхващат периода от началото на членството ни в ЕС. За тенденцията стана ясно от Божидар Данев - изпълнителен председател на Българската стопанска камара във връзка с изследване на динамиката на "сивата" икономика.

Брутният вътрешен продукт е нараснал от 63 464 млн. лв през 2007 г., до 92 635 млн. лв. през 2016 г, като бележи ръст от 46%.

Данъчните приходи обаче не следват динамиката на нарастване на БВП и нарастват с бавни темпове - от 19 324 млн.лв за 2007 г до 26 027 млн.лв. за 2016 г., т.е. нарастват с 35%.

Намаление на относителните дялове в структурата на приходите има при данък добавена стойност -от 34,1% през 2007г, до 32,9% през 2016г; при данък печалба от 9,5% на 8% и митата.

Сривът в приходите от ДДС и данък печалба е точен индикатор за ръста на "сивата" икономика, според Данев. Намалението в дела на митата се обяснява с членството ни в ЕС.

Има проблем и със събираемостта на акцизите, което е резултат от външни административни фактори, в това число ръст на акцизните ставки, нарастване обема на потребление на акцизни стоки, а не на повишена събираемост.

За периода 2007-2016 г изменението на обема в "сивата" икономика е средно 3,1%, като за 2016 г. това изменение е 2,35%.

За периода 2008-2016 г несъбраните данъчни вземания са повече от 22,6 милиарда лева.

От БСК отчитат, че нарастването на обема "сивата" икономика е свързано преди всичко с неадекватната данъчно-осигурителна политика и невъзможността на данъчната администрация да се справи с това явление.

Мерките, които предлага Стопанската камара са: въвеждане на нов стандарт за възстановяване на ДДС, въвеждане на финансови норми за обслужване на здравно неосигурените лица, промени в закона за Сметната палата, с които да се проверяват осигурителните плащания на държавни и общински структури.

Промени се предлагат и в закона за разплащания в брой, като се осигурят ПОС-терминали от всички първостепенни или второстепенни разпоредители с бюджетни средства.

Предлага се и отмяна на механизма на минималния размер на осигурителният доход.