След години на мъчителен и неспирен спад, който остави валутата на Венецуела почти без никаква стойност и който вкара милиони венецуелци в бедност, изглежда, че боливарът започва да се стабилизира, пише Bloomberg.

Валутата се обменя срещу около 4,5 за долар през последните четири месеца. В един момент изглеждаше, че този момент няма да дойде никога — насред инфлацията, която не можеше да бъде поставена под контрол правителството постоянно махаше нули от боливара — още шест паднаха през октомври. Колапсът обаче спря — поне засега.

Първият фактор е петролът, който генерира все повече и повече приходи в чуждестранна валута за страната, след като цените на черното злато продължават да растат, а добивът също расте през последните месеци. Добивът на злато също носи долари, както и шепа други малки, но растящи индустрии — скариди, ром и какао. В същото време социалистическият режим, за изненада на мнозина, укроти разходите си и започна да "освобождава" икономиката, която отдавна страна от държавна намеса и бюрокрация. Така през 2021 г. брутният вътрешен продукт записа първия си ръст от седем години.

За много венецуелци обаче стабилизацията на валутата идва твърде късно.

Милиони избягаха от страната, а милиони от тези, които останаха, изоставиха боливара и започнаха да използват американския долар — те получават заплатите си и харчат в зелената валута. Не всички обаче имат този късмет: много от по-бедните венецуелци продължават да получават възнагражденията си в боливари. Инфлацията в страната се успокои до 53 процента през последните три месеца, при над 1 000 процента през последните години, според изчисления на Bloomberg.

Дори местните икономисти, които свикнаха с неспирните грешки на правителството на президента Николас Мадуро, сега твърдят, че е различно.

Рискът остава. Приходите от петрол трябва да останат високи, а инфлацията все още е твърде висока и има потенциал да натисне надолу валутата.

Има и друг фактор, който помага за стабилността на боливара: сривът във вноса. Днес Венецуела е твърде бедна, а боливарът е твърде слаб, което предизвика колапс в търсенето на стоки от чужбина. Така през 2021 г. вносът възлиза на едва $8 млрд., при $53 млрд. преди десетилетие.