Таско Ерменков, изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност, в изказването си на форума „България в Европа - зелена политика" първо обърна внимание на постигането на икономии в онези 340 предприятия в България, които с потребление над 3 хиляди мегавата се окачествяват като големи енергоползватели.

Според докладчика в дейностите по енергийната ефективност общините и частните предприемачи на сгради изостават. В България 28 - 30% от енергията се ползва в частния сектор, което не говори за ефективно енергийно ползване в бита.

Ерменков поясни, че от периода 2003 - 2004 г. насам в България са постигнати икономии в размер 550 хиляди тона CO2, като през следващите години тази цифра може да стане до 2 млн. тона. Но цените в световната търговия, които варират от 5 до 50 евро за тон, говорят, че пазарът на въглеродни кредити още не се е установил.

Ерменков посочи, че България не трябва да бърза да продава правата си за емисии, тъй като това в настоящия момент ще стане на занижена цена. В бъдеще в България може да се произвежда повече енергия от въглища, за да изпълни договореностите си за доставка на енергия за съседните държави. Това ще доведе до повече емисии и според подписания от България протокол от Киото ще наложи да купуваме въглеродни права обратно, но вече на далеч по-високи цени.

Според Таско Ерменков, бъдещето на енергийната ефективност в България е в оползотворяването на ресурсния потенциал на биомасата - отпадната дървесина. По този начин ще се решат и проблеми със заразни заболявания по горите от загнила дървесина след сеч.

Идеята за изнасяне на нашите отпадъци в чужбина и теглене на кредити за изграждане на модерни заводи тук не е целесъобразна. Според Ерменков проблемът за отпадъците трябва да се реши по линията на утилизацията, а не чрез съхраняване или балиране. Тоест от отпадъците трябва да се извлича биогаз (да се задвижват биореактори), те да се използват за компост за селското стопанство, а остатъците да се превръщат в суровини и материали.

Последва дискусия от членовете на форума, в която обаче фокусът често бе сменян от зелената политика на България в ЕС към проблемите на хората и околната среда по региони: например звуковото замърсяване от летище София и проблемът със Суходолските отпадъци.