Новият турски сондажен кораб от седмо поколение ще оперира край бреговете на провинция Анталия в Средиземно море за проучване на въглеводороди, обяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган на церемония в пристанището в Мерсин във вторник, цитира думите му Анадолската агенция..

Ердоган добави, че сондажният кораб "Абдулхамид Хан" е "символът на новата визия на Турция" в областта на енергетиката. Турция разполага с четири сондажни кораба и два кораба за сеизмични проучвания.

Турският президент подчерта, че страната му извършва проучвателни и сондажни операции в Средиземно море в рамките на своята юрисдикция, като каза: "Нямаме нужда от ничие разрешение за това".

Ердоган също отбеляза: "Планираме да завършим операциите в 10-те сондажа, необходими за първата фаза за добиване на газ в Черно море и да включим природния газ, добит оттам, в нашата газопреносна мрежа през 2023 г."

Корабът "Абдулхамид Хан", с усъвършенствана технология от седмо поколение, има максимална работна дълбочина от 3600 метра, височина на кулата от 104 m и екипаж от 200 души. Сондажният кораб е един от петте кораба от седмо поколение в световен мащаб, с максимална дълбочина на пробиване от 12 200 м.

Турция възобновява проучванията за газ в спорна зона в Средиземно море

Турция възобновява проучванията за газ в спорна зона в Средиземно море

През 2020 г. ЕС беше близо до решение да санкционира Анкара

В Гърция коментират, че турският президент е обявил най-сдържания сценарий от предвидените от Атина по отношение на проучвателната дейност на новия сондажен кораб, пише "Катимерини"

Ердоган обяви разполагането на плаващата сондажна платформа в район на 29 морски мили от Газипаша, по същество на границата на залива на Анталия, в рамките на турския континентален шелф.

Смята се, че избраната зона в района на Анталия означава желание за период на спокойствие в Източното Средиземноморие.

В Атина се смята, че позицията на Ердоган е повлияна от интензивните, макар и "тихи" дипломатически инициативи през предходния период. Съобщенията, които достигнаха до Атина от Вашингтон и Берлин, допринесоха за посока на стратегическо балансиране от страна на Ердоган. Поне от страна на Вашингтон натискът върху Анкара през целия предходен период беше интензивен и в посока на необходимостта от запазване на единството на НАТО в момент, когато доверието в Алианса е поставено на изпитание, на фона на войната в Украйна.

Припомняме, ЕС наложи санкции на Турция през 2019 г. за сондажи в изключителната икономическа зона на Кипър. Освен това ЕС въведе финансови ограничителни мерки срещу Анкара, намалявайки размера на помощта за Турция за 2020 г. (субсидии, предвидени за периода на преговорите за присъединяване към ЕС), и също така прикани Европейската инвестиционна банка да преразгледа дейностите си по кредитиране в тази страна, по-специално по отношение на кредитирането срещу държавно обезпечение.