Бедността, особено сред по-младите, е растящ проблем в много европейски страни след финансовата криза от 2008. И сега политическите лидери в държавите, ударени най-тежко -- като Италия, привличат внимание към проблема по най-лошия възможен начин: като обещават бързи решения, които няма да работят и ще заплашат правителствените бюджети.

Бедните не решават често изхода от изборите в развития свят и все пак те са настойчиво ухажвани в предизборната кампания в Италия. Бившият премиер Силвио Берлускони, лидер на "Форца Италия", предложи "доход, който да поддържа достойнството", а Бепе Грило, комедиант и лидер в сянка на "Движение 5 звезди", има подобна идея, наречена "граждански доход".

И двете предложения, които представляват щедри месечния плащания за онеправданите, повдигат въпроси. Но поне хвърлят светлина върху бързоразрастващият се проблем с бедността в Европа.

Бедността представлява крайна форма на поляризация на доходите, но не е същото като неравенство. Дори и в дълбоко неравно общество тези, които получават по-малко, не е задължително да нямат средствата да живеят приличен и задоволителен живот. Но за тези, които живеят в бедност, това е така, защото те страдат от абсолютно социално изключване. Дори и в развитите икономики бедните често нямат достъп до финансовата система, не могат да си платят храната или сметките -- и умират по-рано.

Разбира се, не всички бедни живеят толкова нещастно. Но много го правят и в Италия електоралната им тежест става невъзможна за отричане. Почти пет милиона италианция, или грубо 8% от населението, изпитва трудност да си позволи основни стоки и услуги. И само за десетилетие тази кохорта почти се утрои, а особена концентрация се забелязва в южната част на страната.

В същото време други 6% живеят в относителна бедност, което означава, че нямат достатъчно разполагаем доход, за да се възползват от средния стандарт на живот в страната.

Ситуацията е не по-малко притеснителна на континентално ниво. В Европейския съюз през 2016 година 117,5 милиона души, или грубо една четвърт от населението, са били в риск от изпадане в бедност или в състояние на социално изключване. От 2008 година насам Италия, Испания и Гърция са добавили почти шест милиона души към тази статистика, докато във Франция и Германия съотношението остава стабилно -- около 20%.

Сред последиците от финансовата криза през 2008 година шансът от изпадане в бедност като цяло се увеличи, но това е особено вярно за младите, благодарение на намалението на социалните помощи и тенденцията на европейските трудови пазари за запазване на работните места на местните граждани. От 2007 до 2015 година делът на европейците на възраст между 18 и 29 години, които са в риск да изпаднат в бедност, се е увеличил от 19 на 24%. А на тези на възраст от 65 нагоре е намалял от 19 на 14%. Делът на младите, които изпитват тежки материални липси, е 12% от общото население и е два пъти по-голям от тези на старите.

Както Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), посочи младите европейци "поставят мечтите в режим на изчакване".

Въпреки че настоящия ръст на икономиката може частично да обърне тенденцията при бедността при младите, структурните фактори на проблема ще останат. Квалификацията на работниците намалява по време на периоди на дългосрочна безработица - или може изведнъж да стане ненужна заради бързи скокове в технологията. За много бедни хора връщането на работното място ще бъде или невъзможно, или ще изисква те да се примирят с нископлатени работни места, което ги оставя уязвими при следващ трус. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 14% от работещите в Испания и Гърция имат работа, но все пак са бедни.

В неравните общества ресурсите могат да бъдат преразпределени от много богатите към останалите чрез прогресивно облагане, парични трансфери и таван на заплатите. Но елиминирането на бедността изисква много повече от просто преразпределяне на икономическия пай. Бедните също така трябва да бъдат интегрирани наново обществата, които са ги маргинализирали. В крайна сметка, не става въпрос само за политическа стабилност или за икономическа справедливост, но и за човешко достойнство.

Гледайки напред, социалните политики в Европа трябва да бъдат реформирани, за да могат да отговорят на настоящата ситуация. Възрастните вече не са най-уязвимите икономически членове на обществото, но все пак те получават най-големия дял от пая. Правителствата трябва да намалят пенсиите за сметка на бедните, безработните и младите. Тези три групи, които често се припокриват, са в отчаяна нужда от финансова помощ, обучения и благоприятни за семейства политики.

Европейските правителства трябва да променят изцяло и данъчните си системи, като накарат по-възрастните работници да допринасят повече, да предложат финансови стимули за компаниите, които наемат служители в неблагоприятно положение и да направят стъпка към паневропейска схема срещу безработица. А предприемачите и частните компании трябва да инвестират повече в социални програми в общностите, в които са активни.

И докато Берлускони и Грило се упражняват върху проблема с бедността, предложените от тях решения са нищо повече от краткосрочни решения. Предложенията им за базов доход може да представляват финансово облекчение за бедните, но не те не решават структурни проблеми, които създават бедност. Дори още по-лошо - нито едно от предложенията не окуражават безработните да търсят работа или да се обучават, може да се окаже, че бедните ще разчитат на помощ от държавата за дълго, дълго време. А и въвеждане на такава мярка няма как да не се отрази на бюджетите, а ще трябва да бъдат финансирани чрез политически непопулярни увеличения на данъците или намаляване на разходите.

И все пак, както Берлускони и Грило посочват ясно, европейските лидери вече не могат да си позволят да игнорират проблема с бедността. Те ще трябва да предложат истински решения, а не опростени схеми. Както се случва често със самозабравилия се елит, бедните няма да издържат тази участ дълго.

*Материалът е публикуван първо в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.