Очаква се БВП в Европейския съюз да нарасне с около 1,75% през 2011 г., а през 2012 г. с около 2%, показва есенната прогноза на Европейската комисия, за която съобщи прес службата на общността Rapid. Това постижение е по-добро от очакваното до този момент през годината и потвърждава предвижданията за повишаване на годишния растеж през 2010 г. в сравнение с пролетната прогноза.

Наред с по-благоприятната световна конюнктура и началото на данъчната консолидация обаче се очаква икономическата активност да се забави към края на годината и през 2011 г., но да се ускори отново през 2012 г. благодарение на по-силно частно търсене. С икономическото възстановяване, което набира сила в ЕС, се очаква условията на трудовия пазар бавно да се подобряват през прогнозния период, както и състоянието на бюджета. Прогнозата за безработицата е тя да намалее до около 9% през 2012 г., а публичният дефицит да се понижи до около 4,25% от БВП. Тези процеси обаче ще останат неравномерни в различните държави-членки.

„Обнадежден съм от изгледите заетостта най-сетне да се подобри през следващата година в Европа. Публичните дефицити започват да намаляват благодарение на предприетите консолидационни мерки и на възобновяването на растежа", коментира прогнозата комисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен. Според него обаче възстановяването е неравномерно и много държави-членки преминават през труден период на адаптиране. Решителността, с която продължава данъчната консолидация и първоначалните политики за засилване на двигателите на растежа, са от основно значение за създаването на солидна база за устойчив растеж и работни места. „От сътресенията на пазарите за суверенни дългове изпъква нуждата от силни политически действия", каза още Оли Рен.

По подобие на предишните възстановявания след финансови кризи настоящият подем като цяло е по-скоро умерен. Въпреки това икономическата ситуация в ЕС наскоро значително се подобри, като растежът на БВП през 2010 г. до този момент надхвърли очакванията, особено през второто тримесечие, пише още в прогнозата. Възстановяването явно се разраства. Докато растежът на износа, който представлява първият етап от традиционния модел на възстановяване, е стабилен от известно време насам, европейската икономика вече навлиза в следващата фаза, в която увеличаването на износа започва да стимулира търсенето на инвестиции (средства за производство).

Постепенно и неравномерно възстановяване

С очакваното забавяне на световната икономическа активност, което ще потисне растежа на износа, и прекратяването на временните помощи краткосрочните перспективи пред европейската икономика изглеждат по-умерени. Приносът на нетния износ към растежа на БВП ще намалее през прогнозния период, докато приносът на вътрешното търсене ще се увеличи благодарение на постепенното укрепване на инвестициите и на растежа на потреблението на домакинствата. Що се отнася до инвестициите, подобренията в степента на натоварване на производствените мощности и рентабилността на предприятията са сред факторите, за които се очаква да подпомогнат растежа, докато протичащите процеси на балансови корекции и на данъчна консолидация ще продължават да го затрудняват. По отношение на потреблението на домакинствата бавното подобрение на перспективите за заетост, умереният растеж на доходите и ниската инфлация са в основата на очаквания подем, макар че консолидацията и свиването на кредитите от страна на домакинствата също ще имат отрицателен ефект.

Докато в общ план възстановяването става все по-устойчиво, напредъкът в различните държави-членки остава неравномерен, като възстановяването ще продължи да се развива със сравнително висок темп в някои от тях, но ще изостава в други. Това отразява разликите в мащаба на предизвикателствата за въвеждане на корекции в различните икономики и текущото уравновесяване в ЕС и еврозоната.

Състоянието на трудовия пазар и на публичните финанси започва да се подобрява

Процесите на трудовия пазар по принцип се забавят спрямо тези, свързани с БВП, с около половин година или повече. Придържайки се към този модел, състоянието на трудовите пазари в ЕС започна да се стабилизира през последните месеци, като през прогнозния период се очаква леко подобрение. През 2011 г. се очаква растеж на заетостта от почти 0,5 %, а за 2012 г. съответно с около 0,75 %, докато безработицата се очаква постепенно да намалее от около 9,5 % до около 9 % през 2012 г. Общото състояние обаче ще остане неблагоприятно, като то отразява inter alia прекратяването на мерките, взети в отговор на рецесията, и текущите структурни корекции не на последно място в публичния сектор. Забелязва се също подобрение на данъчната ситуация, като през тази година половината от държавите-членки ще отчетат по-слаб публичен дефицит в сравнение с миналата година. Тъй като се прекратяват мерките за стимулиране на икономиката, а консолидационната фаза все повече набира сила, очаква се дефицитът да намалее в 24 държави-членки през следващата година. За ЕС като цяло през 2011 г. се очаква дефицит малко над 5 % от БВП, а през 2012 г. с укрепването на възстановяването и допълнителен спад от около 1 процентен пункт. През прогнозния период обаче ще се запази тенденцията към покачване на съотношението на дълга.

Инфлацията остава ниска

През следващия период се очаква сравнително ниска инфлация на потребителските цени както в ЕС, така и в еврозоната. Прогнозите за инфлацията въз основа на хармонизирания индекс на потребителските цени са за средно 2 % в ЕС през тази година, а след това да намалее до 1,75 % през 2012 г. (в еврозоната през периода 2011-2012 г. се очаква да бъде 1,75 %). Очаква се остатъчният икономически застой заедно със сравнително умерения растеж на заплатите и разходите за труд на единица продукция да задържат под контрол увеличението на инфлацията, въпреки малко по-високите цени на суровините, увеличението на непрякото данъчно облагане и на административно регулираните цени в някои държави-членки.

Голяма несигурност, но като цяло уравновесени рискове

Поради все още голямата несигурност, рисковете за перспективите за растеж в ЕС не се пренебрежими, въпреки че като цяло изглеждат уравновесени. Положителният елемент е, че все по-големият дял на вътрешното търсене в структурата на растежа на БВП, както и положителният ефект за други държави-членки от съживяването на немската икономика, могат да се материализират в по-голяма степен, отколкото се предвижда в момента. Политическите мерки за справяне с големите дефицити и задлъжнялост могат да се окажат по-резултатни от очакваното, като разсеят пазарните опасения и укрепят доверието сред предприятията и потребителите. Отрицателният елемент е, че състоянието на финансовите пазари остава проблематично и е възможно да възникне допълнително напрежение, както личи напоследък от появилите са отново сътресения на пазара за държавни облигации. Освен това не може да се изключи, че външното търсене ще бъде по-слабо от очакваното, докато данъчната консолидация би могла да натежи повече върху вътрешното търсене в засегнатите държави. По отношение на прогнозната инфлация рисковете също изглеждат до голяма степен уравновесени.

Според есенната прогноза на Еврокомисията страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г., се очаква да задържат инфлацията под контрол, но в повечето безработицата ще остане висока.

Полша, най-голямата бивша социалистическа страна в ЕС, очаква икономически ръст от 3.5% до края на тази година, 3.9% през следващата и 4.2% през 2012 г. благодарение на възстановяването на търсенето на вътрешния пазар и притока на средства от европейските фондове.

Сред 27-те страни в ЕС само Швеция и Германия очакват по-бързо възстановяване от Полша. Сред останалите страни членки на ЕС от Центраблна и Източна Европа България, Латвия и Румъния ще останат в рецесия до края на тази година, но ще се възстановят силно през 2011 и 2012 г.

За България се очаква растеж от 2.8% през 2011 г. г., а за тази- спад от 0.1%. Унгария ще отчете икономически ръст от 1.1% до края на тази година, 2.8% през 2011 г. и 3.2% през 2012 г. За Чехия съответно прогнозите са за ръст до 3.1% през 2012 г. от 2.4% през тази година. С изключение на финансово стабилната България, страните от ЦИЕ вероятно ще се провалят в усилията си за намаляване на бюджетния дефицит под 3% от БВП, което е и таван за присъединяване в Еврозоната. Дефицитът в част от страните дори ще се увеличи.