Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише е казал, че лихвените нива, които сега са най-високите от шест години, ще се справят с инфлацията в евроблока. Така че според Трише няма незабавна нужда за намаляване цената на кредита, пише Bloomberg.

При сегашната монетарна политика целите за ценова стабилност могат да се постигнат, казал е Трише пред евродепутати днес в Брюксел. Според управителния съвет на ЕЦБ, в средносрочен план инфлационните рискове ще намалеят.

ЕЦБ реши да не следва политиката на колегите си централни банкери в САЩ и Великобритания и да не намалява лихвите си като отговор на забавения икономически ръст и поскъпналия междубанков кредит.

През по-голямата част от годината инфлацията в еврозоната, сега е на 14 годишен връх, ще остава над целевата стойност от 2%.

Според икономисти във Франкфурт, движението на инфлацията потвърждава оценката на Трише и за ЕЦБ „няма причина да се отклонява от своя път".

Трише е изтъкнал неочаквано силния ръст на бизнес доверието в Германия през март. След изнасянето на данните за германското бизнес доверие, евро поскъпна спрямо долара с близо един цент и се засили още повече по време на речта на Трише, разменяйки се по цена $1.5735 в ранния следобед във Франкфурт. Инвеститорите в момента не очакват лихвени съкращения от ЕЦБ през тази година, коментира агенция Блумберг.

Трише е казал също, че „икономическите фундаменти" на Еврозоната са солидни, дори и при 18% поскъпване на евро спрямо долара на САЩ през миналата година, което отнема конкурентноспособност на европейския експорт. Трише е изразил загриженост за ексцесивните развития във валутните курсове и е повторил, че с огромен интерес следи изказванията на американските политици, че силният долар е в интерес на икономиката на САЩ.

Част от факторите, които определят поскъпването на евро спрямо долара, е разширяващата се разлика между лихвите в САЩ и еврозоната. ЕЦБ държи на своите 4%, докато ФЕД на шест пъти от август досега понижава цената на капитала до сегашните 2.25%.

Ако ЕЦБ беше намалила лихвените нива във времето, когато инфлацията се засилваше, гражданите щяха да пострадат от дори по-висока инфлация, обяснява Трише. Тогава населението на еврозоната като граждани трябвало да оказва подкрепа на закъсали банки.

От началото на 2007 година, големите банки и фирми за ценни книжа обезцениха свои активи за над $195 милиарда, описва ситуацията бизнес медията. Вторичният ипотечен пазар на САЩ се срути.

Според Трише обаче „сътресенията на финансовия пазар са продължаващ пазар" и „не бих казал, че най-лошото вече е зад нас".

В бъдеще е възможно големите банки на еврозоната да почувстват натиск върху приходите си заради по-ниската активност на кредитните пазари, както и от всеобщ отказ от поемане на риск в много сектори на бизнеса, „успокоява" ни Трише.

Също така Трише твърди, че „несигурността за перспективите за икономическия ръст остава необичайно висока" и изтъква, че ЕЦБ остава „неотклонно обвързана" със задачата си да брани ценовата стабилност.