Докато развитият свят се отказва от въглищата под натиска на инвеститори и правителства, Азия продължава да изгражда своето бъдеще върху най-мръсното изкопаемо гориво. Зависимостта на Югоизточна Азия от въглищата е нараснала до 45% от годишното производство на електроенергия през последното десетилетие, въпреки че глобалният дял е спаднал до 34%.
Причините за този парадокс са комплексни и дълбоко вкоренени в икономическите и политически реалности на региона.
В основата на проблема стоят дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от въглищни централи. Според данни на коалицията Powering Past Coal Alliance, цитирани от "Ройтерс", от 50% до 100% от въглищните мощности в Югоизточна Азия са обвързани с такива договори със среден оставащ срок от 9 до 18 години.
Тези споразумения гарантират стабилни доходи за собствениците на централи и работни места за служителите, което прави предсрочното им прекратяване политически и икономически непривлекателно.
"Много от тези договори са неподходящи за изискванията на модерна електрическа мрежа, интегрирана с възобновяеми източници," обяснява Джулия Скорупска от PPCA.
Проблемът е, че когато има налична енергия от вятър и слънце, операторите на мрежата често са принудени да изгарят въглища поради договорните си задължения. При опит за прекъсване на тези договори, те се изправят пред значителни финансови санкции.
Дори в Китай, където емисиите на CO2 са на път да спадат тази година благодарение на възобновяемата енергия, търсенето на въглища остава високо, отбелязва "Ройтерс". През октомври производството от въглищни централи се е увеличило с 7,3% на годишна база.
Източник: iStock
Анализаторите предполагат, че операторите на мрежата са договорили твърде много въглищна енергия и тя идва за сметка на тази от слънце и вятър. Проектите показват, че нивата на ограничаване на слънчевата енергия в Китай ще надхвърлят 5% в 21 провинции през следващите 10 години.
В Индия пък щатите планират да подписват нови дългосрочни договори с въглищни централи, въпреки усилията на страната да разшири капацитета си за чиста енергия. Експертите предупреждават, че разчитането на дългосрочни споразумения с въглищни компании създава риск от значителни фиксирани разходи и "заседнали" активи.
Докато големите световни минни компании се оттеглят, в Индонезия се появява нова вълна от играчи на средно ниво, готови да запълнят празнината, разкрива материал на Bloomberg. Един от тях е Geo Energy Resources, която инвестира около 500 милиона долара в рудника Triaryani в Южна Суматра.
Компанията планира да увеличи годишното производство от 3 на 25 милиона тона въглища през следващите години.
"Големите играчи искат да излязат. Но малките не могат да влязат, защото рудниците са много големи и капиталоемки," обяснява изпълнителният директор на Geo Energy Чарлз Антони Мелати. "За нас в средата това е възможност."
Съдбата на подобни предприятия е критично обвързана с Китай, който е основен клиент на индонезийските въглища.
Консултантските компании вече повишават прогнозите си за търсенето на въглища. McKinsey & Company прогнозира ръст от 1% през следващото десетилетие, докато Wood Mackenzie предвижда пик през 2026 г., но не изключва продължаващ ръст до 2030 г.
За Индонезия въглищната индустрия остава от критично значение за икономиката - само въглищната добив представлява около 2,4% от БВП. Въпреки споразумението за справедлив енергиен преход от 2022 г., което обещаваше ускорено премахване на въглищата, прогресът е минимален.
USD
CHF
EUR
GBP
