Сергей Гуриев е професор по икономика в Paris Institute of Political Studies, бивш главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие и бивш ректор на New Economic School в Москва. Материалът е поместен в Project Syndicate.
През последните седмици макроикономистите предложиха нови, по-приповдигнати прогнози за 2020 и 2021 г. Имайки предвид повторния ръст на заразените с Covid-19, вероятно други, по-мрачни ще ги заместят скоро. Но дори и сегашните сравнително положителни прогнози дават малко надежда за икономики като Русия, която стагнираше и преди пандемията.
Разбира се, в края на септември руското Министерство на икономиката публикува ведра прогноза: основният сценарий е за свиване на БВП от 3,9% през 2020 г. и среден годишен растеж от 3,2% през 2021-23. Но ведомството е познато с нереалистично оптимистичните си прогнози в миналото.
Руската Сметна палата, начело на която стои бившият министър на финансите Алексей Кудин, разкритикува остро прогнозата на икономическото министерство. И предложи по-трезв поглед към икономиката: 4,5% спад през 2020 г. и годишен растеж от едва 2-2,2% през 2021-23. Тази прогноза е по-близо до предвиждането на Международния валутен фонд, според който руската икономика ще се свие с 4,1% през 2020 г. и ще расте с 2,4% годишно през следващите три години (забавяйки се до 1,8% през 2025 г.)
Причината за разликата между тези прогнози е изцяло политическа. Когато президентът Владимир Путин започна настоящия си мандат през май 2018 г., той обеща по-бърз от средния за света темп на нарастване на икономиката - което би означавало нарастващ дял на Русия в световната икономика. Това не е особено амбициозна цел за страна със средни доходи. Но Русия не успя да я постигне - и не само заради Covid-19 кризата.
Още преди пандемията наблюдателите на Русия постигнаха консенсус, че без институционални реформи, годишният ръст на БВП ще остане 1,5%-2% - по-слаб от световния. А правителството на Путин съвсем ясно показва, че не желае да провежда реформи. Резултатът е ясен: МВФ посочи, че делът на Русия в световната икономика ще продължи да се свива. От своя страна това дава и отговор на въпроса дали Путин ще може да постигне другата си цел - да вкара Русия в топ пет на световните икономики. Сега страната е 11-а по номинален БВП и едва ли ще влезе в първата десятка в близко бъдеще.
Затова Путин целеше да направи Русия пета икономика в света по паритета на покупателната способност. Миналата година тя беше шеста и изглеждаше, че е възможно подобно нещо да се случи. Вече не. Според последната прогноза на МВФ Русия ще продължи да изостава от Германия, която сега е на пето място.
Така дори Путин не можеше да продължи да заблуждава, че това е възможно - и през юли се отказа официално от тази цел, обвинявайки Covid-19. Но целият свят се намира в същата криза, затова и изпълнението на тази цел не би трябвало да бъде засегнато. Путин заяви още, че крайният срок за другите цели, които си бе поставил, се мести от 2024 на 2030 г. Но дори и за тях Covid-19 е слабо извинение, тъй като национален локдаун така и нямаше.
През пролетта имаше 6-седмичен период, в който Путин обяви, че хората трябва да си стоят вкъщи и да не работят. Но държавата предостави съвсем ограничена подкрепа - и руснаците няма друг избор, освен да продължат да ходят на работа, за да хранят семействата си. Факт, забелязан дори и в докладите на Google за движението по време на кризата. А Путин прекрати преждевременно този 6-седмичен период, за да проведе гласуването по промените в руската конституция, с които премахна ограничението за броя мандати на президентите - осигурявайки, че няма да трябва да слезе от поста.
Подходът на Кремъл към пандемията спести пари на руската държава. Въпреки по-ниските цени на петрола, фондът с пари за "черни дни" достига 12% от БВП - повече, отколкото в началото на пандемията. Но на каква цена? Не можем да знаем със сигурност, тъй като Русия изкуствено намалява броя на заразените, не класифицира правилно смъртността и изобщо бави отчетите. Но все пак увеличената смъртност спрямо предходните години подсказва, че броят е огромен.
Алексей Ракша, бивш демограф във Федералната статистическа служба, изчислява, че официалните данни намаляват изкуствено броя на умрелите заради Covid-19 трикратно. Ако това е вярно, смъртността в Русия е далеч по-голяма, отколкото в САЩ или която и да е европейска държава.
Провалът ще има по-широк ефект. Тъй като режимът на Путин не може да си осигури подкрепа благодарение на политики за подобряване на живота, той ще инвестира повече в цензура и пропаганда. Кремъл ще се опита да убеди руснаците, че, каквито и проблеми да има, Путин е най-добрата им възможност - особено изправени пред "чуждестранните врагове".
USD
CHF
EUR
GBP
