Българското правителство пласира на международните пазари емисия от десетгодишни еврооблигации. Общата им номинална стойност е 1,5 млрд. евро, а годишната фиксирана лихва по тях е 4,5%. Облигациите са пласирани по цена малко под номинала им, поради което постигната доходност е 4,78%.

По думите на министъра на финансите Росица Велкова, интересът към емисията е бил много голям. "Първоначално направените заявки бяха за 7,3 млрд. евро. Това е най-голямото инвеститорско търсене на единичен транш на българска облигационна емисия, което ни позволи да приемем офертите, които в ценово отношение бяха по-изгодни за страната. Постигнахме най-голямото намаление на първоначално определения спред на държавен дълг на страните от Централна и Източна Европа за 2023-а година.

Тръгнахме от спред спрямо усреднения суап (коефициент оценяващ глобалния риск от фалит на страната - в случая за нас е около 2,63%) от 250 базисни точки и успяхме да го свалим до 215 базисни точки. На тази база беше и формирана окончателната доходност от 4,78%, при която заявките - 6,6 млрд. евро, продължиха сериозно да надхвърлят предложения номинал", обясни Росица Велкова.

Доходността на емисията български еврооблигации е с 50 базисни точки по-висока от аналогичната и пусната по същото време емисия на Гърция за 3,5 млрд. евро, независимо че южната ни съседка е с 200% съотношение на дълга спрямо брутния си вътрешен продукт. "Не трябва обаче да забравяме, че зад Гърция стои ЕЦБ", напомни Велкова. Всъщност ЕЦБ косвено купува гръцкия дълг, като рефинансира придобилите го банки, като получава за това като обезпечение гръцки държавни облигации и ги държи в активите на Евросистемата.

Според Велкова, много по-коректно е да се сравняваме с облигационните емисии на Унгария и Румъния, които също пласираха в началото на годината облигации, но не еврови, а доларови. При Унгария, десетгодишните облигации са с лихвен купон от 6,2% годишно и доходност от 6,5%, а при Румъния десетгодишните им облигации са с лихва от 7,1% годишно и 7,2% доходност.

Благодарение на някои нововъведения в документацията на облигационната емисия, достъп до нея директно са получили институционални инвеститори от Северна Америка и по специално от САЩ. Те са закупили 24% от ценните книжа. Инвеститори от Обединеното кралство и Ирландия - 23%, други държави от Европа - 16%, от които Германия, Австрия и Швейцария - 15%, инвеститори от Централна и Източна Европа -11% и български купувачи - около 10%. Водещи са инвестиционните фондове с дял от 59%, банки - 24%, хедж фондове - 6%, пенсионни фондове - също 6%, правителствени агенции - 4%.

"С парите от тази емисия ще рефинансираме падежиращия през март дълг в размер на близо 3 млрд. лева", каза финансовия министър. Велкова подчерта, че без нов държавен бюджет за 2023-а, България вече не може да си позволи дългово финансиране. Според нея, евентуално ново удължаване на сега действащия Закон за бюджета повече не е решение, защото според разпоредбите на Закона за публичните финанси, при липсата на Закон за бюджета за текущата година, правителството може да емитира нов дълг само за погасяване на падежиращия.

Нов дълг за финансиране на бюджетен дефицит не се допуска без действащ Закон за държавния бюджет за настоящата година, независимо какъв дългов лимит има правителството. С други думи, ако има избори през март, без значение дали те ще позволят съставянето на редовен кабинет или не, Народното събрание трябва да приеме бюджет за 2023-а. В противен случай, държавните финанси ще трябва да работят без дефицит, което не е чак толкова лоша идея, но едва ли е възможна за осъществяване, предвид нормативните ангажименти за увеличаване на социалните разходи от средата на 2023-а година.

Ползването на фискалния резерв за финансиране на дефицита също е трудноосъществимо. Независимо от значителната сума пари в него - 11 млрд. лева, повечето от тези средства - над 9 млрд. лева, са недостъпни за правителството. Това са Сребърният фонд - над 3 млрд. лева и парите по Еврофондовете - над 6 млрд. лева. Останалите средства са на първостепенни разпоредители с бюджетни средства и на фондовете за енергийна сигурност, които Централното правителство може да ползва заемообразно.

Обикновено това става за покриване на временни ликвидни разходи - например в началото на месеца, когато постъпленията в хазната не достигат за покриване на текущите разходи. След това във втората половина на месеца, когато дойдат приходите от ДДС, Централния бюджет възстановява парите взети от други сметки във фискалния резерв. До приемането на удължаването на действието на Закона за държавния бюджет за 2022-а, за периода до края на март 2023-а година, правителството можеше да ползва заемообразно и парите по сметките на еврофондовете, но депутатите му отнеха тази опция.