Журналистите имат тази приказка, че "бюджетът е най-важният закон" , който показва насоката на макроикономическата политика, данъците, разходите и структурните реформи. Въобще, бюджетът е най-важният финансов документ.

Вече не.

Ето няколко доказателства.

Първо, ГЕРБ спечели изборите с обещание за балансиран бюджет и през първите месеци на управлението си твърдеше, че работи за тази цел. В един момент реши да "разпусне" колана и в края на 2009 година гласува бюджетен дефицит от 500 милиона лева. После се оказа, че правителството е задържало плащания (към бизнеса, здравната каса, ДДС-кредит и др.) в размер на 1-1.5 милиарда лева.

И така, вместо балансиран бюджет, през 2009 година имахме свръхдефицит. Това нещо нямаше как да го разберем от закона за бюджета за 2009, нито от който и да е друг бюджетен или управленски документ.

Второ, правителството твърдеше, че през 2010 година ще следва политика на балансиран бюджет - точно това пишеше и в закона за държавния бюджет и доклада към него. Още в началото на годината, обаче, правителството не даваше вид, че ще се придържа към закона. Бюджетният дефицит започна да расте, разходите се увеличават, а правителството на няколко пъти обяви, че може да допусне "малък" бюджетен дефицит (първо 1%, после 2% и т.н.).

В крайна сметка се стигна до актуализация на бюджета през юли 2010 година, която заложи още по-високи разходи и почти 5% от БВП бюджетен дефицит на кешова база (почти 4% на начислена). Отново свръхдефицит - който, разбира се, беше забелязан и от Европейската комисия, която отвори процедура по свръхдефицит. И отново ще обърна внимание, че това не беше записано в закона за бюджета.

Трето, актуализираният бюджет за 2010 година беше публикуван през юли и в него бяха заложени 200 милиона повече за здравеопазване. Само седмици по-късно, премиерът обеща още 200 милиона лева на лекарите, които бяха заплашили с протест (същото се случи и с други, които имаха щастието да се видят с премиера и да го заплашат с протест). Получиха пари, които в бюджета ги няма заложени. На практика, гласуваният от властта бюджет се изпълняваше само няколко седмици преди фактически да бъде нарушен.

Четвърто, да не забравяме и бюджет 2011. Основните му принципи бяха гласувани от правителството през лятото и те предвиждаха запазване на данъчното бреме. Самият бюджет беше одобрен от правителството през септември и отново се предвиждаше запазване на данъчното бреме и дисциплина в разходите. Седмица след това, изведнъж премиерът, под синдикален натиск, обяви вдигане на осигуровките с 3 процентни пункта и над половин милиард лева повече за здравеопазването. Забележете - само седмица след правителственото одобрение се променя същностна характеристика на бюджета, и то в посока обратна на предизборните обещания, управленски програми и пр.

Накратко, имаме поне два проблема:

1. Правителството и ГЕРБ нямат абсолютно никаква дисциплина и не може да спазват дори собствените си бюджети, особено в разходната част и дефицита. Съответно, каквото и да пише в закона за бюджета, то не е релевантно, защото най-вероятно няма да бъде изпълнено.

2. Данните за изпълнението на бюджета не могат да се приемат за твърде достоверни, тъй като възможностите за манипулации не само съществуват, но и се използват (дори в момента държавата има забавени плащания към здравната система и частния сектор за стотици милиони левове, а официални данни за невърнатото ДДС въобще няма).

Практически извод - каквото и да пише в закона за бюджета или в данните за изпълнението му, най-вероятно ситуацията е по-лоша, а не по-добра. Освен ако премиерът и правителството не изживеят внезапен катарзис, този извод ще бъде в сила и в бъдеще. С други думи, несигурността във фискалната политика на правителството е висока и това не може да се пренебрегва, независимо какво пише в закона за бюджета.

Това не е проблем, ще кажат някои - България има толкова нисък държавен дълг, че няма значение. Може би е така, може би ниският държавен дълг (намалял благодарение на усилията на три последователни правителства) ще ни спаси от тежък крах. Обаче, рискът си остава.

Например, Румъния през 2008 година имаше дори по-нисък държавен дълг от България. Но настъпващата криза заедно с предизборен популизъм доведоха страната до необходимост от външна помощ. Испания също имаше нисък държавен дълг само преди две години - а тази година бюджетните й проблеми така разтресоха ЕС, че се наложи да бъде създаден спасителен фонд от 1 трилион долара. И Ирландия също имаше нисък държавен дълг, но банковите проблеми промениха това в рамките на дни (дори overnight).

Между другото, въпреки ниския размер на държавния дълг, дългосрочните лихви в България са сред най-високите в ЕС (бяха сред най-ниските преди кризата). А чуждите инвестиции продължават да намаляват въпреки възстановяването на износа. Т.е. несигурността около фискалната и икономическата политика на правителството влияе на оценката за риска на страната и забавя възстановяването.

В същото време, въпреки някои кейнсиански твърдения че бюджетната дисциплина пречи на възстановяването, Естония се радва на бързо възстановяване именно заради строга бюджетна дисциплина и ограничаване на бюджетния дефицит до минимум. Чуждите инвестиции в Естония се възстановиха до нивата от преди кризата, лихвите спадат рязко, индустрията отбелязва най-висок растеж в ЕС, сред най-високите е и растежът на БВП.

Ако гласуваш бюджет с минимален дефицит и го изпълниш дори в тежка криза, печелиш огромно доверие от пазарите (Естония). Ако не изпълняваш собствените си бюджети, създаваш несигурност и губиш доверие (България).