Икономистите, инвеститорите и пазарните наблюдатели от години посочват, че въздействието на текущата парична политика на Европейската централна банка е негативно, пише Клаудио Грас в нова статия.
Проблемите на ЕЦБ
Наскоро вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос предупреди за възможните странични ефекти и рискове пред икономиката, произтичащи пряко от политиките на банката. Според него цяло десетилетие на изключително агресивни парични интервенции е довело до подриване на финансовата стабилност и се превръща в заплаха за икономическите перспективи пред съюза.
Той подкрепи политиката на отрицателен основен лихвен процент, но посочи, че "забелязваме завишено поемане на рискове, което в средносрочен план може да създаде проблеми за финансовата стабилност."
Това е отбелязано и в последния анализ на финансовата стабилност на самата ЕЦБ, според който ултраниските лихви са довели до твърде рисково поведение, основно от инвестиционните фондове, застрахователите и участниците на пазара на недвижими имоти. Докладът открива четири основни заплахи за финансовата стабилност: изкривяване на цените на активите, свръхзадлъжнялост на бизнеса, опасно отслабен банков сектор и рисково поведение.
Нищо от това не е новина за някой отговорен инвеститор и за читателите, които са запознати с паричната история. Моментът, в който документът е публикуван, обаче е учудващ, тъй като той излезе непосредствено след като централната бнка обяви решението си да понижи лихвите още повече и да започне нов рунд от количествени улеснения.
"Решението" на Лагард
След като ЕЦБ най-накрая признават ограниченията и ужасните последици от собствените си парични "лекове", а икономиката на еврозоната продължава да се забавя, централните плановици, изглежда, насочиха вниманието си към други мерки и инструменти, с надеждата да подпомогнат растежа. Тяхното "решение" е правителствата да въведат фискални мерки (т.е. да увеличат разходите), с които да стимулират стопанството.
Добър пример за това "преориентиране" беше даден от Кристин Лагард в края на ноември. В първата си реч като президент на ЕЦБ, тя не се съсредоточи върху ролята на централната банка. Вместо това тя посочи какво могат да направят правителствата по въпроса за стимулирането на икономиката. Тя изтъкна, че паричната политика "не може и не трябва да е единствената игра наоколо" и призова държавите да увеличат разходите.
Може да се посочи, че единственото положително качество на силно проблематичната икономическа и парична структура на еврозоната е фактът, че някои държави успяха да управляват разходите си относително отговорно. Сега те попаднаха в полезрението на Лагард, която разкритикува "страните с хронични бюджетни излишъци като Холандия и Германия".
Разбира се, един отговорен инвеститор веднага може да види опасностите, които крие подобно изискване. Освен паричния излишък, сега ще има и фискални дефицити. Колкото и да е абсурдно, решението на централните банкери за създадения от самите тях проблем със свръхзадлъжнялостта и финансовата нестабилност е да окуражат малкото страни с балансирани бюджети да се дестабилизират.
В момент като този, когато следващата рецесия е зад ъгъла и когато ЕЦБ няма никакви останали амуниции, изглежда, че страните с добро управление на средствата ще са в по-добра позиция да се справят със забавянето. Критиките срещу бюджетната дисциплина и излишъците са стратегия, която ще създаде тежък обратен ефект и която допълнително ще влоши следващата криза.