Бивши централни банкери обвиняват ЕЦБ, че с паричната си политика погазва Договора за ЕС и зомбира европейската икономика
Фанатичното придържане на сегашното ръководство на Европейската централна банка към политиката на силноотрицателни лихвени нива и продължаващи големи количествени улеснения печели все повече и все по-авторитетни критики. В петък група бивши централни банкери разпространиха специален меморандум, в който обвиняват ЕЦБ, че с политиката си зомбира европейските икономики и нарушава основни положения в Устава си, който е част от Договора за ЕС, като заобикаля категоричната забрана в него да финансира правителства.
Меморандумът е публикуван в Bloomberg.com и е подписан от видни финансови авторитети като Отмар Исинг, бивш член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, Клаус Либшер, бивш управител на Централната банка на Австрия, Хелмут Шлезингер, бивш президент на Дойче Бундесбанк, Нут Велинг, бивш управител на Централната банка на Нидерландия и други. Изрично е посочено, че Жак де Ларозиер, бивш управител на Банк дьо Франс и на Международния валутен фонд, също споделя изложените в меморандума тези.
Въпросният документ е достатъчно остър, категоричен и еднозначен, така че е добре да бъде буквално цитиран, вместо да се преразказва. В него авторите му пишат следното:
"Като бивши централни банкери и като европейски граждани сме свидетели на продължаващата кризисна политика на ЕЦБ с нарастваща загриженост. ЕЦБ провежда изключително приспособенческа политика в продължение на години на икономически растеж и ценова стабилност. Неотдавнашното забавяне на икономическата активност, въпреки че е считано за временно от самата ЕЦБ и рискове поради Brexit и търговската война, накара ЕЦБ да възобнови нетните покупки на активи и допълнително да намали вече отрицателната лихва по депозитите при нея. Освен това ЕЦБ се ангажира да следва този изключително приспособенчески път за дълъг период от време.
Нашата загриженост се отнася по-специално до следните аспекти на паричната политика.
През октомври 1998 г. Управителният съвет обяви своето определяне на ценовата стабилност като средногодишно увеличение на равнището на цените за еврозоната под 2 процента. Съветът изобщо не промени това определение в оценката на своята парична политика през 2003 г. През последните няколко години ЕЦБ де факто промени първоначалната дефиниция на ценовата стабилност, като счита за неприемлив инфлационен процент например от 1,5%. Вече години наред ЕЦБ не успява да изпълни поставената от себе си цел да повиши инфлацията в еврозоната до ниво под, но близо до 2 процента, което в тълкуването на ЕЦБ изглежда е "целева точка". През 2014 г. ЕЦБ по същество оправда своята ултра-свободна политика със заплахата от дефлация.
Никога обаче не е имало опасност от дефлационна спирала и самата ЕЦБ вижда все по-малко заплаха от известно време. Това отслабва логиката ѝ да се стреми към по-висок процент на инфлация. Следователно паричната политика на ЕЦБ се основава на грешна диагноза. Често използваният аргумент, че ЕЦБ ще наруши мандата си с ниски нива на инфлация, е просто неточен. Договорът от Маастрихт предвижда мандат, според който основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност.
Настоящите съображения за определяне на прага от 2 процента като симетрична цел за инфлация представляват ясно отклонение от политика, фокусирана върху ценовата стабилност. Това е особено вярно, ако под "симетрия" се разбира в смисъл, че след години отслабване на 2-процентовата маркировка, трябва да се прекара подобен период от време, позволявайки превишаване на 2-процентната инфлация. И между другото, как след години на неуспешна "инфлационна политика" ЕЦБ възнамерява да убеди обществеността и пазарите, че ще успее своевременно да спре инфлацията на определено ниво?
Има широк консенсус, че след години количествено облекчаване, продължителните покупки на ценни книжа от ЕЦБ едва ли ще доведат до положителни ефекти върху растежа. Това затруднява разбирането на логиката на паричната политика за възобновяване на нетните покупки на активи. За разлика от това, подозрението, че зад тази мярка се крие намерение да се защитят силно задлъжнелите правителства от повишаване на лихвите става все по-основателно. От икономическа гледна точка ЕЦБ вече е навлязла на територията на паричното финансиране на държавните разходи, което е строго забранено от Договора. Отрицателните странични ефекти от много ниските или отрицателните лихвени проценти на централната банка бяха проблем от доста време. Междувременно тези ефекти доминират, както се подчертава в теорията за обратната лихва, чрез която планираният ефект на много ниските лихви се обръща и става условен. Отрицателното въздействие на средата на свръх ниските лихви се простира от банковата система, чрез застрахователните дружества и пенсионните фондове, до целия финансов сектор. Ефектите от преразпределението в полза на собствениците на недвижими активи създават сериозно социално напрежение. Младите поколения се смятат за лишени от възможността да осигурят своята старост чрез сигурни инвестиции. Търсенето на доходност повишава изкуствено цената на активите до ниво, което в крайна сметка заплашва да доведе до рязка корекция на пазара или дори до дълбока криза.
Екстензивните заеми при изключително ниски лихвени проценти поддържат слабите банки и - косвено чрез отпускането на заеми - слабите компании в плавателни съдове. Това се постига по-специално чрез целенасочени операции за дългосрочно рефинансиране (TLTROs), които се повишиха значително през 2018 г. Значителните отрицателни ефекти от много ниски или отрицателни лихвени проценти включват и "зомбиране" на икономиката, което според проучванията на ОИСР и Банката за международни разплащания. , вече достигна значително ниво в някои страни и допринася за по-слаб растеж на производителността. Разширявайки и допълнително укрепвайки насоките за напредък, ЕЦБ твърдо установява ангажимент за ултра-свободна парична политика за бъдещето, като по този начин значително възпрепятства излизането от такава политика. Преди десетилетие паричната политика на ЕЦБ даде значителен принос за преодоляване на тежката рецесия и консолидиране на растежа след това. Колкото по-дълго обаче ЕЦБ се задържи на своя изключително приспособим път, толкова повече отрицателните ефекти надделяват. Лихвените проценти са загубили своята функция за управление и рисковете за финансова стабилност са се увеличили. Колкото по-дълго продължава политиката на свръх ниски или отрицателни лихвени проценти и ликвидността на пазарите, толкова по-голям е потенциалът за провал. Ако удари голяма криза, тя ще бъде с много различни измерения от тези, които видяхме преди. Подобно на други централни банки, ЕЦБ е заплашена от края на контрола си върху създаването на пари. Тези развития предполагат висок риск за независимостта на централната банка - де-юре или фактически."
Едва ли може да се каже нещо след такова силно изявления. Всъщносъ обвинянията в меморандума са, че с политиката си сегашнотот ръководство на ЕЦБ поставя под въпрос самото съществуване на ЕС. Защото без независима ЕЦБ няма Валутен съюз, а без Валутен съюз смърта на ЕС е въпрос на време.
USD
CHF
EUR
GBP
