След настъпването на Голямата рецесия през 2008 г., на глобалните пазари, в резултат основно на действията на централните банки, започна да се наблюдава феноменът на отрицателните лихвени равнища. "В момента се намираме в странен икономически експеримент - огромни количества от дълг, носещ отрицателна лихва, циркулира в световната икономика", пише в скорошна статия главният икономист в GnS Economics и професор по икономика в Университета на Хелзинки Туомас Малинен. Според неговите изчисления, размерът на този дълг е спаднал леко от "главозамайващите" 17 трлн. долара, но действията на централните банки, които подновиха политиките на количествени улеснения и допълнително понижиха основните лихвени проценти, довеждат до неговото повторно увеличение. А негативната доходност не е нещо благоприятно за стопанството, смята експертът, изтъквайки няколко причини за това в материала си.
Банките обикновено печелят от маржа между лихвените равнища на дългосрочните кредити и краткосрочните депозити. Днес обаче разликата между тях е почти несъществуваща, а негативната доходност по депозитите я елиминират напълно, тъй като финансовите институции плащат лихва върху резервите си на централната банка и върху депозитите на вложителите си. "В резултат на това цялата логика за доходността на банките се изкривява. Със свиването на маржа на печалбата, тяхната доходност се понижава и в резултат от това страда кредитирането", посочва Малинен.
Но отрицателните лихвени проценти оказват и други ефекти върху стопанството. Сред тях е увеличаването на кредитирането към предприятия и домакинства с много нисък кредитен рейтинг, които по принцип не биха получили заеми от финансовите институции. Икономистът цитира изследване на банковия сектор в Япония след кризата от 2008 г., според което банките са финансирали именно такива представители на стопанството, в резултат на което са създали "зомби корпорации", при това - по два начина. "Първо, при отрицателните лихвени проценти кредитът е изключително евтин и дори понякога ви се плаща, за да го вземете. Второ, тъй като отрицателните лихви отслабват банките като унищожават маржовете на печалбата им, те ще направят всичко възможно да избегнат капиталовите загуби, дори и чрез финансиране на неплатежоспособни потребители."
От друга страна, отрицателните лихвени проценти унищожават стимулите на предприятията да инвестират в технологии, които увеличават производителността, тъй като банките кредитират основно бизнес лидерите, което води до понижаване на инвестициите изобщо. Това, от своя страна, води до по-слабо представяне на икономиката, отколкото би се наблюдавало иначе. "Този изключително важен, но много вреден механизъм, тепърва трябва да бъде разбиран по-добре."
Икономическата логика зад отрицателните лихви води и до изкривяване на времевото предпочитание - тоест до склонността на потребителите да спестяват, вместо да харчат средствата си сега. "Обикновено когато заемете пари на някого, вие изисквате те да платят премия, защото сте отложили собственото си потребление. Това е в сърцето на всяка икономическа транзакция." Но защо някой ще заема пари, ако трябва да плаща на кредитополучателя, реторичен е Малинен. "Ако трябва да плащаме, за да депозираме средства и за да кредитираме някого, но получаваме пари, ако взимаме на заем, нашата икономическа логика се изражда. Ако този феномен продължи достатъчно дълго е вероятно да окаже дълготрайни социални и икономически последици, за които само можем да гадаем към този момент."
Той заключава, че отрицателните лихви сериозно редуцират доходността на банковия сектор, стимулират оцеляването на "зомби корпорации", унищожават продуктивния растеж и изкривяват финансовите взаимоотношения. "Може би отрицателните лихвени проценти са най-унищожителната форма на парична политика, изобретявана някога", категоричен е Малинен. Той посочва, че в резултат на тях публиката трябва да се опасява за банковия сектор в Европа в контекста на приближаващата нова рецесия. "Всичко това се дължи на факта, че централните банки, особено Европейската централна банка, не могат да признаят, че техният експеримент в паричната политика се е провалил", пише икономистът. "Те се превърнаха в огромно бреме за глобалната икономика. Ако централните банкери не могат да признаят провалите си и да се изправят срещу последиците, е време да си вървят."
USD
CHF
EUR
GBP
