ЕЦБ ни реже по-сериозно от ЕК за еврозоната

Оказва се че конвергентните доклади за 2024-а са два - единият е на Европейската комисия, а другият е на ЕЦБ. Всъщност те винаги са били два, но по правило резултатите в тях са били идентични и затова в публичното пространство са се възприемали като един доклад. Само че тази година резултатите в тях, специално за България, се различават. И разликата в тях е по най-болезнения за нас критерий - инфлацията. Инфлационният критерий в доклада на ЕК е 4.1%, а в този на ЕЦБ е 3.3%, което при ниво на инфлацията от 5.1% в България го прави още по-труден за покриване от наша страна.

Другата основна разлика е в критерия за конвергентния лихвен процент. В доклада на ЕК той е 5%, а в този на ЕЦБ - 4.8 процента. Разликата идва от несъответствията в показателя инфлация, защото лихвения критерий се изчислява на базата на лихвите на трите държави с най-ниска инфлация.

А в докладите на ЕК и на ЕЦБ тези държави са различни, заради разликата в изключенията. Важното тук обаче е друго. Свалянето на границата за лихвения критерий може да се превърне в риск за България при положение, че условията за пласиране на държавен дълг се влошават и цената, при която държавата прави това, става все по неизгодна. А че условията се влошават се вижда от резултатите на за пласиране на вътрешните ни емисии през тази година.

Източник: iStock

А ето какво пише в конвергентния доклад на ЕЦБ за България:

"През май 2024 г. средният 12-месечен темп на ХИПЦ инфлация в България е 5.1%, т.е. доста над референтната стойност от 3,3% за критерия за ценова стабилност. Очаква се този процент да намалее постепенно през следващите месеци, тъй като натискът в тръбопроводите и затрудненията в доставките продължават да намаляват.

Със и без изключения ЕК и ЕЦБ обявиха България за негодна за еврозоната

Днес излезе Конвергентният доклад за страната ни

Очаква се основната инфлация да остане трайно висока, отразявайки главно силния натиск върху заплатите на фона на затегнатите пазари на труда. Разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27,4% през периода от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9,5%.

Съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната.

В момента България не е обект на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. Държавният бюджетен дефицит на България е 1,9% от БВП през 2023 г., т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението дълг/БВП е 23,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60%. Българският лев участва в ERM II през двугодишния референтен период от 20 юни 2022 г. до 19 юни 2024 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс.

Споразумението за участие в ERM II се основава на редица политически ангажименти на българските власти. В момента България работи за изпълнение на тези ангажименти след влизането и е насърчена да ускори усилията си за изпълнение на елементите на плана за действие, приет от Групата за финансови действия (FATF), след като България беше поставена в "сивия списък" на FATF юрисдикции под засилено наблюдение през октомври 2023 г.

За референтния период от юни 2023 г. до май 2024 г. дългосрочните лихвени проценти в България са средно 4,0% и по този начин са под референтната стойност от 4,8% за критерия за конвергенция на лихвените проценти. Разликата между дългосрочните лихвени проценти в България и лихвените проценти в еврозоната (претеглени спрямо БВП) леко намалява, като в края на референтния период възлиза на 0,9 процентни пункта. Капиталовите пазари в България остават по-малки и много по-слабо развити от тези в еврозоната."

И през май не спазваме инфлационния критерий за еврозоната

Това е поредният наратив, който видни представители на повечето водещи политически сили и немалко висши държавни чиновници, разпространяват в общественото пространство