Със и без изключения ЕК и ЕЦБ обявиха България за негодна за еврозоната

Конвергентния доклад на Европейската комисия и на Европейската централна банка за 2024-а е факт. И в него страната ни е обявена за негодна за влизане в Еврозоната. Най-вече заради критерия инфлация. В публичното ни пространство вече се появиха съобщения по този повод и от Министерството на финансите и от БНБ, в които се заявява, че страната ни ще покрие до края на годината критерия за инфлация и ще поиска през 2025-а извънреден доклад за включване в Еврозоната така както е направила Латвия през 2013-а. Дали това е реалистично всеки сам може да прецени като прочете доклада. И за да няма манипулации ще цитираме някой важни за страната ни части в него.

Частта за България в доклада започва по следния начин:

"В светлината на оценката си за правна съвместимост и за изпълнението на критерии за конвергенция и като се вземат предвид допълнителните релевантни фактори, Комисията счита, че България не изпълнява условията за приемане на евро.

Законодателство в България. При спазване на условията и тълкуванията, посочени в раздел 2.1 от Техническо приложение, Законът за Българска народна банка (БНБ) може да се счита за съвместим със съответните разпоредби на правото на ЕС относно независимостта на централната банка, забраната на парично финансиране и привилегирован достъп и интеграция на централната банка в ЕСЦБ по време на приемане на еврото по отношение на целите на БНБ и задачите на ЕСЦБ, посочени в член 127, параграф 2 от ДФЕС и член 3 от Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ.

Плюсове и минуси на еврозона: Кой е единственият сигурен бонус от единната валута за България?

Ето какво споделиха по време на участието си в подкаста Money.bg Лични финанси икономистите Георги Ангелов от ИПИ и Георги Вулджев от ЕКИП

България не изпълнява критерия за ценова стабилност. Средната инфлация в България през 12-те месеца до май 2024 г. е 5,1%, над референтната стойност от 4,1%. Комисията прогнозира, че ще остане малко над референтната стойност през следващите месеци, но разликата се очаква да затвори до края на 2024 г. или началото на 2025 г."

В частта за дефицита трябва да признаем, че не се сбъднаха опасенията ни, че Европейската комисия и ЕЦБ ще открият манипулации в сметките по нашата Консолидираната фискална програма и Държавния бюджет. Там явно нещата са наред, но въпреки това в доклада за посочени някои опасения за дългосрочната стабилност на фискалните резултати. Ето какво пише в него:

"България изпълнява критерия за публичните финанси.

България не е обект на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се свива с 1,1 процента сочи до 2,9% от БВП през 2022 г. и се стеснява допълнително до 1,9% от БВП през 2023 г. През 2022 г. правителството въведе набор от мерки за намаляване на дефицита, включително постепенно увеличаване на акциза върху данъци върху тютюна и ишлеме. Той също така прие мерки за увеличаване на разходите с ефект, който се усеща в следващата фискална година, включително увеличения на минималната заплата и промени в пенсионната политика параметри.

Освен това, някои ключови мерки за подкрепа на COVID-19, подкрепата, предоставена на украински бежанците и мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията натежаха на правителството баланс през 2022 г. През 2023 г. увеличенията на заплатите и пенсиите, които бяха законодателни през 2022 г., започнаха да имат въздействие върху бюджета, което беше смекчено от мерки за увеличаване на събираемостта на приходите и постепенно премахване на предишни мерки за подкрепа, свързани с енергията.

Прогнозата очаква консолидираният държавен баланс да се влоши до -2,8% от БВП през 2024 г. и да достигне -2,9% от БВП през 2025 г. при допускане "без промяна на политиката". Съотношението държавен дълг към БВП се е увеличил от 22,6% през 2022 г. на 23,1% през 2023 г. и се очаква да нарасне допълнително до 24,8% през 2024 г., преди да падне леко до 24,6% през 2025 г. Въпреки ниското прогнозирано ниво на дълга до 2034 г.

(41% от БВП), рисковете за устойчивостта на дълга на България изглеждат средни в средносрочен план. Въпреки това, проекцията е обект на значителна несигурност. България има ключовите елементи на стабилна фискална рамка, но остават някои трудности при изпълнението. България има сложна система от национални фискални правила място и има възможност за подобряване на ключови измерения, включително тесния мандат на фискалната съвет."

Видимият важен проблем, с който е предизвикателство за нас обаче остава инфлацията. При това, оказва се, че за България е трудно да се вмести в критерия дори когато при изчисляването му са направени изключения. Според доклада и през тази година такива има и това са Дания Финландия и Белгия.

Обясненията по този повод в доклада са следните:

"Референтната стойност на инфлацията беше изчислена като 4,1% през май 2024 г., като Холандия, Италия и Латвия е трите "държави членки с най-добри резултати" Дания, Финландия и Белгия са идентифицирани като извънредни, тъй като техните нива на инфлация се отклоняват с голяма разлика от средното за еврозоната и бяха обусловени от специфични за страната фактори, които ограничават техният обхват да служи като смислени показатели за други държави-членки. Това е в съответствие с миналото практика, като отклоненията също са идентифицирани в докладите за сближаване от 2004 г., 2010 г., 2013 г.,

2014, 2016 и 2022 г. Извънредните стойности се идентифицират въз основа на два критерия, взети в комбинация: процент на инфлация значително под средния за еврозоната и ii процент на инфлация, обусловен от специфични за страната фактори, които не могат да се разглеждат като представителни за процеса, който стимулира инфлацията в еврото.

В минали доклади за сближаване, държавите-членки, които са имали ниво на инфлация от 1,5 процентни пункта или повече под еврозоната обикновено се считат за отклонения. През май 2024 г. средната стойност за 12 месеца темповете на инфлация на Дания, Финландия и Белгия са съответно 2,3, 1,6 и 1,5 процентни пункта под средното за еврозоната от 3,4%.

В допълнение, инфлационните показатели на Дания, Финландия и Белгия бяха обусловени от специфични за страната фактори. В случая с Дания, специфичните за страната фактори, които са довели до сравнително много ниски средният темп на инфлация включваше по-бързо отслабване на изключителния енергиен инфлационен шок, отколкото в еврозоната, което се дължи главно на факта, че повечето договори за електроенергия в Дания имат променливи цени, които се коригират месечно или тримесечно. Това доведе до много по-бързо предаване на спад на цените на енергията на едро спрямо цените на дребно в Дания в сравнение със средното за еврозоната. Много ниска ставка на инфлацията за храните и неенергийните промишлени стоки в сравнение с еврозоната също допринесе за ниската инфлация в Дания

В случая на Финландия сравнително много ниският среден процент на инфлация в сравнение със средния темпът на инфлация в еврозоната като цяло отразява по-ниската енергийна инфлация и корекция от

Статистическата служба на Финландия към индекса на цените на електроенергията, тъй като покачването на цените е взето погрешно отчетени два пъти в индекса. Корекцията, която беше въведена през август 2023 г., намали годишната ХИПЦ инфлация с 0,7 процентни пункта през този месец. Ще продължи изкуствено намаляване на ХИПЦ инфлацията във Финландия до юли 2024 г. Освен това средната 12-месечна инфлация на ХИПЦ с изключение на енергията и храните във Финландия беше значително под съответния процент на инфлация за еврозоната като цяло, което отразява много по-слаба циклична позиция и по-слаб растеж на заплатите от еврозоната като цяло.

В случая с Белгия, специфичните за страната фактори, довели до сравнително много ниската средна инфлация процентът включва по-ниски цени на енергията на дребно през 2023 г. След бързо предаване на изключително високо цените на газта и електроенергията на едро в цените на дребно през 2022 г. енергийната инфлация спадна рязко през цялото време

2023 г. Комбинация от фактори оказва влияние върху енергийната инфлация. Договорните цени за газ и електроенергия са обикновено се основават на формули, които използват бъдещите цени на газа и електроенергията. Това доведе до много по-бързо предаване на спада в цените на енергията на едро към цените на дребно в Белгия, отколкото в еврозоната средно аритметично.

Този ефект беше подсилен от инфлацията по ХИПЦ, изчислена въз основа на цените на нови договори; и (ii) новите тегла на ХИПЦ за 2023 г., отразяващи силно увеличение на размера на енергиен компонент, което засили ефекта от много значителния спад в цените на енергията върху ХИПЦ инфлацията през 2023 г."

Защо Полша засега не иска да приеме еврото, а България бърза. Отговорът на икономистите

Какво казаха по въпроса доц. д-р Григор Сарийски и икономистът Петър Ганев пред Money.bg