Ако търсите ключа към бъдещето на икономиката на еврозоната, всички пътища водят към Рим.

Публичният дълг на Италия от €2,4 трилиона е значително по-голям от икономиката на страната и сред най-големите във валутния съюз, правейки го и най-опасния. Тази планина заплашва финансовата стабилност на държава и бъдещето на еврото: всички планове за подсилване на единната валута трябва да решат въпроса кой ще понесе това тегло, пише Bloomberg.

В продължение на векове именно италианският банкери помагаха на другите държави да се справят с финансите си. Но в края на ХХ век Италия се превърна в кредитополучателя, вместо в кредитодателя. През 70-те и 80-те години публичният дълг се изстреля към небесата - от 36 процента от брутния вътрешен продукт през 1969 г. до 121 процента до 1994 г. През този четвърт век лидерите на Италия значително увеличиха публичните разходи, което увеличи и разходите по лихвите. В същото време данъчните приходи изоставаха.

През 80-те години годишният бюджетен дефицит рядко бе под 10 процента от БВП. И още по-лошо: огромните разходи така и не създадоха особено впечатляващ растеж.През последните 25 години Италия не успя да намали дълга си. След като няколко правителства успяха все пак да го свият до около 100 процента от БВП до 2007 г., последвалите кризи отново го качиха до 130 процента.

Контрастът с Белгия е впечатляващ: през 1993 публичният дълг бе 138 процента от икономиката. През 2017 г. той намаля до 103 процента. Политиците в Брюксел следваха бюджет, който носеше по-големи излишъци преди лихвените плащания, отколкото Италия, а в същото време носеха по-голям растеж. Когато удари кризата в еврозоната, Белгия можеше да получава дълг по-евтино, отколкото Италия.

Под ръководството на италианеца Марио Драги Европейската централна банка започна програма по количествено улеснение, която много помогна на Италия. Ливхите паднаха значително, което спести пари на правителството. Публичният дълг се стабилизира, но политиците изпуснаха шанса си да го намалят, предпочитайки да премахнат някои данъци.

Новото популистко правителство поднови притесненията за дълга. По време на кампанията "Лига" и "Пет звезди" дори флиртуваха с идеята за напускане на еврото. След сформирането на кабинет, те се съгласиха на план, който включва ново намаляване на данъците, както и на възрастта за пенсиониране. Представиха и нова програма за социални помощи.

През есента Европейската комисия отказа да одобри първоначалния бюджет, а лихвите по 10-годишните облигации на Рим се покачиха до най-високото си ниво от четири години и половина.

По-късно правителството отстъпи малко и лихвите паднаха под 3 процента. Но инвеститорите все още искат по-голяма доходност от италианския дълг в сравнение с този на Испания или Португалия, които традиционно носеха по-висока преди. През втората половина на годината Италия влезе в рецесия и рязко намали възможността Рим да изпълни бюджета си.

Така нова вълна притеснения около дълга остава доста възможна. Всяка нова криза ще удари италианските банки, които продължават да купуват правителствени облигации. Ако лихвите се покачат рязко, по-слабите банки ще трябва да наберат нов капитал или да се отърват от активи, за да запазят капиталовите си съотношения. Това ще съкрати кредитирането и ще удари по икономиката - омагьосан кръг.

Останалата част от еврозоната даде да се разбере, че ако Италия сама се вкара в криза, страната ще трябва да поиска официална помощ - която ще дойде с много условия, включително затягане на коланите и структурни реформи.

Някои в популисткото правителство се надяват, че огромният размер на дълга ще принуди ЕЦБ да се намеси, за да успокои пазарите. Но това е малко вероятно. Европейската централна банка има правила, които трябва да спазва преди да се намеси.

Огромният публичен дълг ще попречи и на засилването на позициите на еврозоната срещу нова голяма криза. Валутният съюз ще трябва да приключи създаването на банковия съюз, обща схема за гарантиране на банковите депозити и други, както и да се опита да създаде някакъв общ бюджет, който да може да насочва към страни, които имат нужда. И освен това трябва да разработи сигурен актив, който банките да купуват заедно с традиционните такива, като например германските облигации.

Всички тези дебати зависят от развитието в Южна Европа и особено Италия. Северните страни, включително Германия и Холандия, изискват банките да намалят експозицията си към домашния публичен дълг преди еврозоната да се съгласи на обща схема за гарантиране на депозитите. Няма икономическа причина за подобно искане. Но политически е трудно да постигнем прогрес, ако италианските банки продължават да държат огромно количество италиански облигации.

Затова и бъдещето на еврозоната зависи в огромна степен на италианските политици. Ако те не намалят огромния дълг, еврозоната няма да постигне по-голямо обединение и ще остане уязвима при кризи.