Започваме с добрите новини в статия от новия брой на списание „The Economist", посветена на Източна Европа: сега притесненията за голяма криза, която ще обхване региона от Балтийско до Черно море, изглеждат пресилени.

Останалите новини ги знаем до болка: МВФ отпуска спасителни кредитни линии на нови и нови страни в Източна Европа, България загуби 220 млн. евро от предприсъединителните програми на ЕС, защото не може да се пребори с корупцията, ЕБВР понижи перспективите си за икономическия растеж в региона.

Най-големи сега са притесненията в България и Румъния. Най-бедните и най-зле управлявани страни в ЕС, уточнява The Economist. Ръцете на българите са завързани от валутния борд и девалвация на българския лев за възстановяване конкурентоспособността на икономиката става невъзможна. За България е недостъпен и буферът на повишаването и понижаването на лихвените равнища. Дефицит по текущата сметка, равен на една четвърт от БВП, изглежда алармиращ.

Поне фискалната позиция на България е здрава - признава британското икономическо издание с 150 годишна история. Държавата има малко външен дълг и работи с бюджетни излишъци. Възможно е да се увеличат публичните разходи, ако икономиката се забави. Могат да се теглят заеми в чужбина - макар правителството да твърди, че няма нужда от парите на МВФ.

Загубата на пари от ЕС е притеснителна, но България тепърва има да получава 11 млрд. евро до 2013 г. Унгарската банка Oriens, специализирана в Балканския регион, изчислява икономическия растеж на 2.3%: малко, но не ужасно.

Румъния има дефицит по текущата сметка само 14% от БВП, продължава The Economist. Свободно търгуваната валута дава на страната повече гъвкавост, Румъния е по-слабо зависима по сравнение с България от спада на експорта за Европа. Но приземяването на Румъния може да е по-твърдо, защото прогнозата за ръст на БВП за догодина е едва 0.9%.

Банковата система на Румъния е по-слабо печеливша от България, тя изглежда и по-колеблива. Лихвите на междубанковия пазар достигнаха тази година до 15%. Чуждите резерви са по-оскъдни и МВФ преценява, че леята е надценена с 19%.

По-нататък в статията следват разсъждения за политическата система преди избори. В България политиката също е притеснителна, като главната популистка партия обвинява за кризата в икономиката турското малцинство, твърди The Economist.

Отношенията на политиците в България с организираната престъпност остават скандални. Сривът е избегнат, но пред източните Балкани бъдещето остава мрачно.

Антитеза
След статията читатели са оставили седем мнения в сайта на The Economist. Коментиралите читатели най-меко казано не приемат без резерви написаното от The Economist. Според тях цялата статия се държи на някакви изчисления на неизвестните Oriens, които са екип от четирима много млади икономисти, притежаващи компания за сливания и поглъщания в Източна Европа, включително Румъния, България, Унгария.

Трудно можем да си позволим да кажем, че столетникът The Economist греши за мрачните перспективи, но е наистина странно - да се пише за неизбежен срив въз основа на данни на неизвестна консултантска компания, която е заинтересувана цените на активите в България да падат.

Едновременно всички данни, говорещи за моментната стабилност на финансовата система и икономиката в региона, например валутни резерви от 14 млрд. евро за България и вътрешен пазар от 22 милиона души в Румъния плюс значителни природни ресурси, са премълчани.

Разсъждавайки върху проблемите, повдигнати в статията можем да кажем, че при връхлитането на финансовата криза след септември т.г., сред валутите на източноевропейските страни единствено българският лев не загуби стойността си спрямо евро, тъй като след 1997 г. страната ни е в режим на паричен съвет.

Синтез
Тогава не следва ли да си помислим, че в сегашните времена конкурентоспособността на българския експорт (едно едва ли не имагинерно понятие) е малко по-малко важна от стабилността на националната валута? Точно в този момент валутният борд е голям плюс, а не минус за страната. Вероятно след година или две ситуацията ще се преобърне, дотогава вече трябва да сме тръгнали по пътя към евро.

Кой ни обвинява, че не следваме предписанието на либералния икономически учебник, свободна търговия с националната валута? Дали не точно онези, които в момента национализират банките си ..

Преди месец по време на бизнес закуска с гръцки инвеститори, шефът на БНБ Иван Искров се изказа много негативно за нещата, които западните медии публикуват за финансите на България. Искров посочи: „Не ме интересува какво пишат медии като Икономист - Микономист или Франкфуртер Алгемайне Цайтунг - айнс-цу-цвай-цу-дрън -цу-зън. Вие слушайте премиера, а не тях".

Като претегли различните точки, българският читател вероятно ще стигне до следното заключение: Отношението към нас отвън е зле, но отвътре към нас самите не е никак по-добре.

Икономически спадове винаги следват възхода и не трябва да раздухваме паника за трудностите, които ни предстоят - още повече че позицията ни не е чак толкова лоша.

Но борбата на ЕС срещу корупцията в България, срещу която и най-родолюбивият наш икономист, ако иска да остане безпристрастен не може да намери контрааргументи, - това вече е друго нещо, това е болестта, която ни яде и няма признаци, че заразата доброволно ще ни остави.