Най-голямото желание на Атина е да избегне още един спасителен пакет - което означава, че страната се нужда от орязване на дълга, пише CNBC. "Вече има светлина в края на тунела", заяви с надежда министърът на финансите Евклид Цакалотос през юни.

След месеци на препирни Европейският съюз и Международния валутен фонд се съгласиха да отпуснат още средства на закъсалата държава, с което третият спасителен пакет достигна 40.2 милиарда евро.

Финансовите министри от еврозоната направиха много малки крачки към облекчаване на дълга по онова време. Сегашната програма трябва да приключи през септември на следващата година. Гърция бе разтърсвана от постоянна финансова криза от 2010 г. насам, а през 2015 г. даже имаше риск да напусне еврозоната.

Целта на премиера Алексис Ципрaс е да си върне достъпа до пазара на държавните облигации и да остави зад гърба си досегашната институционална подкрепа. Затова въпрос за дългосрочния дълг е този, който ще продължи да доминира дискусиите. През юли Атина, след тригодишно отсъствие, пусна 5-годишни облигации със средна печалба от 4.66%.

Но дългът на Гърция не може да бъде управляван в дългосрочен план без да бъде удължен или опростен, смята МВФ, която натиска за по-лесни бюджетни цели. Европейските кредитори в момента настояват за излишък преди дълга от 3.5% от брутния вътрешен продукт.

По-рано тази седмица обаче германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че въпросът за облекчаване на дълга на Гърция въобще не е на дневен ред. Според източници на CNBC обаче тази позиция може да се промени след изборите в Германия и разговорите да започнат още през ноември или декември на тази година.