Без България да е влязла във валутно-обменния механизъм, БНБ може да получи суап линия с EЦБ. Подписан договор за това все още няма, защото, както пише в пресссъобщението на ЕЦБ: "Централната банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (Българска народна банка) се договарят да се сключи предпазно валутно споразумение (суап линия) за осигуряване на ликвидност в евро". С други думи то тепърва ще се сключва.

Предвижда се то да е в сила до 31 декември 2020 г., или толкова дълго, колкото е необходимо. По него Българската народна банка ще може да вземе до 2 милиарда евро в замяна на български левове. Максималният падеж за всяка изтеглена сума ще бъде три месеца. Парите по съаповите линии се дават от ЕЦБ за подкрепа на националната валута на съответната държава и не могат да се ползват за други цели като ликвидна подкрепа, или рефинансиране на кредити. Освен това те се дават на централната банка, а не на правителството й, което означава, че парите от суапа не могат да обслужват правителствени политики пък било те и антикризисни. За България това означава, че с парите не могат да се финансират политики по безлихвени заеми или по бюджетни разходи в това число и мерки като 60/40.

Казано по друг начин, тези средства не могат да се ползват като допълнителен финасов ресусрс под формата на кредити за търговските банки или за бюджета, които да ги предостави като помощи на гражданите и фирмите.

Парите от суапа са допълнителна възможност на БНБ да посрещне евентуално увеличено търсене на евро срещу левове. До използването на тази суапова опция едва ли ще се стигне, защото БНБ разполага с валутни резерви - активите на управление "Емисионно", в размер на близо 25 млрд. евро.

При това от обявените за момента параметри на суапа се вижда, че той е краткосрочен - до 3 месеца и като финансов потенциал е незначителен за БНБ - под 10% от реалния й валутен резерв. Тук е важен силния репутационен ефект на заявката, че ЕЦБ стои зад стабилността на лева.

В пресъобщението се казва, че България се подготвя за присъединяване към валутнообменния механизъм ERM II. Това обаче не бива да се приема като безусловен ангажимент за приемането на страната ни в този механизъм. Всъщност суапите нямат нищо общо с подобни инициативи - като влизане в ERM II, защото ЕЦБ подържа такива споразумения и с държави, които не само не са в Еврозоната като Швеция, Полша и Унгария, но и със страни които не са в ЕС като Китай, Великобритания, САЩ, Канада, Швейцария и Япония. И това ясно се вижда от съобщениата на страницата на ЕЦБ.