Как да се измъкнем от натрупания дълг по света? С още дълг

Зомби компании в Китай. Увеличаващи се студентски кредити в Америка. Огромен ипотечен дълг в Австралия. Опасения от пореден дефолт в Аржентина.

Десетилетието на лесните пари остави светът с рекордните $250 трилиона правителствен, корпоративен и домакински дълг. Това е почти три пъти размера на световната икономика и се равнява на около $32,5 хил. за всеки мъж, жена и дете на земята.

Голяма част от това наследство идва от насочените действия на централните банкери да използват кредитите, за да запазят световната икономика на повърхността след финансовата криза. Исторически ниските лихви през последните години запазиха възможността тази планина дълг да бъде управляема.

Сега, в момент, в който трябва да се справим с най-бавния растеж от тази ера насам, на масата има няколко възможности, които споделят едно: още дълг.

От "Зелената сделка" до "Съвременната монетарна теория", все по-силно се чуват гласове, че централните банки вече нямат муниции, а единственият изход е фискалният дефицит.

Разбира се, чуват се и гласове, че подобни предложения просто ще създадат още повече проблеми в бъдеще. Но в крайна сметка изглежда, че консенсусът за това колко дълг може да носи една икономика се променя.Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и Международният валутен фонд призовават правителствата да харчат повече, като посочват, че моментът е подходящ за нови заеми, които да бъдат насочени към проекти, които ще помогнат на икономическия растеж.

Увеличаващите се очаквания за фискални стимули по света допринесоха за ръст на доходността по облигациите, благодарение и на сигналите, че забавянето е достигнало дъното. 10-годишните щатски облигации се покачиха отново над 1,8% в понеделник, а японските се приближиха до нулата.

Едно от ограниченията пред подобна политика е наследството от предходните разходи, което създава стрес на места по света: Аржентина, Турция, Южна Африка и други са изправени пред трудности да върнат заемите си.Що се отнася до корпоративния дълг, американските компании отговарят за около 70 процента от общите корпоративни дефолти през тази година, въпреки икономическата експанзия. А в Китай компаниите, които не могат да погасят задълженията си, най-вероятно ще достигнат рекорд през следващата година, според S&P Global Ratings.

Така наречените зомби компании - дружества, които не могат да покрият разходите за обслужване на дълга от оперативната си печалба за дълъг период от време и имат ограничени възможности за растеж - са се покачили до около 6 процента от листнатите нефинансови компании в развитите икономики. Това уврежда и по-здравите конкуренти, и продуктивността.Когато говорим за домакинства, Австралия и Южна Корея са сред най-задлъжнелите.

Тежестта на дълга засяга и следващото поколение служители в САЩ: там студентите дължат $1,5 трилиона.

Дори и парите да са евтини, е трудно да избягаш, когато тежестта стане твърде голяма. Макар че солидният растежа е най-лесният път, той не е даденост.

Политици и банкери явно вече разчитат на нов дълг, за да подкрепят икономиката. За да забърза възстановяването на САЩ, Федералният резерв намали основният лихвен процент три пъти тази година, макар че данъчните промени. пратиха дефицитът до нива от 5 процента от БВП. Япония обмисля нови инвестиции, докато паричната политика остава ултра хлабава. А във Великобритания и двете основни партии обещават възстановяване на публичните разходи до нива, невиждани от 70-те години на миналия век.

Китай засега стои отстрани, тъй като се опитва да ограничи новия дълг.

Притеснения за балон

Инвеститорите по света свикнаха, че светът е толкова дълбоко в дълг и преоцениха риска. Според някои обаче, това само надува балон. В момента около облигации за около $12 трилиона са с отрицателен знак. "Явно е, че сме близо до балон, но не знаем как или кога той ще се спука", казва Ан Ричардс, главен изпълнителен директор на Fidelity International.

Междувременно през октомври МВФ предупреди, че ниската доходност по облигациите кара инвеститори като застрахователните компании и пенсионните фондове да инвестират в по-рисковани активи.

Глобалният дълг ще стигне $255 трилиона през 2019-а. Кои държави са най-задлъжнели?

За шест месеца той се е увеличил със сума, по-голяма от БВП на Япония