"Аз няма да бъда финансовият министър, който ще предложи намаляване на капиталовите и разходните части на бюджета." Това заяви служебният финансов министър Людмила Петкова след заседанието на Министерски съвет. Всъщност по време на брифинга си три пъти точно Петкова заяви кой и какъв финансов министър няма да бъде.
Людмила Петкова подчерта, че служебното правителство е изпълнило задълженията си да изготви бюджет и да го внесе в Народното събрание. Служебното правителство изцяло се е съобразило с действащото законодателство, както по разходната част, така и по отношение на бюджетния дефицит. Ние нямаме правомощията да променяме законите, обясни Петкова. Недопустимо е също така в изказването на медийни експерти да се настройва обществото срещу определени сектори относно действителния размер на възнагражденията, смята още тя, явно имайки предвид критиките колко се увеличават заплатите в МВР и сектор сигурност.
Людмила Петкова видимо засегната от коментарите за Бюджет 2025 емоционално се противопостави на критиките, лъжите и непрофесионални становища и откровени спекулации относно бюджета за следващата година.
Петкова обърна внимание на разходната част на Бюджет 2025, като тя заяви, че няма нищо фалшиво по отношение на политиките, които влизат в разходната част на бюджета. Служебното правителство не може да предложи бюджет, който не съответства на действащото законодателство, аргументира се финансовият министър.
Не правителството създава хаос в разходната част на бюджета, а политиката по доходите е хаос, по-точно - липсва цялостна политика по доходите, аргументира се Петкова. Като пример тя посочи приемане на увеличение за възнаграждения по средата на годината, без те да са финансово обезпечени. И запита политиците и експертите кои разходи да се съкратят - разходите за заплати, разходите за пенсии или разходите за капиталовата програма.
"Аз няма да съм финансовият министър, който ще предложи намаляване на доходите и пенсиите на хората или ще предложи намаляване на проектите на общините за образование, здравеопазване, култура", отсече Людмила Петкова.
По отношение на капиталовите разходи, Петкова заяви, че за икономически растеж на общините трябват инвестиции. Планираните капиталови разходи за 2025 г. в размер на 14 млрд. лв. - 7 по отношение на европейските средства и 7 млрд. лв. за министерствата, ведомствата и общините. През 2025 г. капиталовите разходи включват средства, които да се осигурят за незапочнатите и незавършените проекти, както и за нови разходи. Кои средства от капиталовите разходи да бъдат намалени, отново попита Петкова и обясни, че това означава започната и недовършена ВиК инфраструктура и населените места да нямат модерна, транспорта, културна, туристическа и социална инфраструктура.
Людмила Петкова засегна и приходната част на Бюджет 2025, като отсече, че не предложения проект на бюджет за следващата година застрашава финансовата стабилност на страната, а приетите хаотични политики и законодателство. Трябва ли да се твърди, че бюджетът на 2024 е бил фалшив, като разликата между сегашния проектобюджет и миналогодишния е 4 млрд. лв., запита Петкова.
Аз няма да бъда финансовият министър, който ще вдига данъците за гражданите и бизнеса - за трети път заяви какво няма да бъде Людмила Петкова.
По отношение на критиките за двете данъчни амнистии и съмненията за оценките им, Людмила Петкова заяви, че страната ни има огромен резерв, както за събиране на данъци, така и за укрити данъци. Не трябва ли държавата да положи усилия да си събере недекларираните и невнесените данъци, запита тя. Размерът на недекларираните и невнесени данъци е 25-26 млрд. лв. Държавата не трябва ли да събере тези данъци и осигуровки вместо да увеличава данъците и осигуровките на коректните платци, продължи да пита финансовият министър. Тя е убедена, че трябва да се предприемат по-нестандартни мерки, за да се спре сивата икономика и да се спре недекларираното внасяне на данъци и осигуровки, аргументира се Петкова за данъчните амнистии.
И даде пример, че в Германия, Франция, Италия, Белгия, Гърция, Румъния, САЩ, Канада, Австралия, Русия, Южна Африка се прилагат данъчни амнистии. Ефектът от амнистиите са милиарди, а когато се изсветлят доходи, впоследствие не могат да бъдат укрити. Държавата не трябва ли да си събере дължимите ѝ данъци, ядоса се Людмила Петкова.
Министерство на финансите изразява готовност за разработване на допълнителни мерки, които още в по-голяма степен да гарантират изпълнението на приходната част на бюджета и да окаже пълна помощ и подкрепа за разработване на подобни мерки.
Официално искане за оттегляне на Бюджет 2025 няма, а Петкова посочи, че служебното правителство няма основание да оттегли проектобюджета за следващата година. Всичко, което не се одобрява в бюджета, може да бъде изменено и променено, като могат да бъдат включени допълнителни приходни и разходни мерки, обясни Петкова. Но не е постъпвало писмо от НС и няма процедура да се изпрати искане за оттегляне на бюджета за следващата година.
Людмила Петкова не отговори и на журналистическите въпроси дали Бюджет 2025 е писан от председателя на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.
По отношение на заложените средства за инвитро и средства за изпълнение на програмите на МОН, Людмила Петкова увери, че има достатъчно средства. Всичко, което не е финансирано поради някаква причина - незапочнат проект или незавършен проект, е взето предвид, когато е изготвен проектобюджета за 2025 г.
Петкова увери още, че средствата за инвитро не са взети, а пренасочени, ако има изпълнение по конкретния параграф в бюджета.
Припомняме, че крикити към бюджета бяха изказани от икономисти, финансисти и от почти всички парламентарни групи в Народното събрание. БНБ, за първи път в модерната история на България, излезе с остро възражение и предупреди за риск. Вчерашната среща между ГЕРБ и ДБ с тема публичните финанси и бюджета за 2025 г. завърши с констатацията, че проектобюджетът трябва да бъде прекроен и затова бе дадена заявка за среща с финансовия министър.
valeri-rangelov
на 18.12.2024 в 19:05:51 #1Не знам какво нема да режеш , ама на мен предложеният от служебните навлеци бюджет яко ще ми бърка в джоба. Маа ти бухал