"През тази година се очаква да влезе в сила нов европейски регламент с абревиатурата MiCA, който ще регулира пазарите с криптоактиви, в това число и криптовалути. Tова е може би най-мащабната регулация, която е правена досега по отношение на криптовалутите", заяви подуправителят на БНБ Нина Стоянова по време на свое участие по bTV. Според нея този регламент ще урежда криптовалутите, техните издатели, платформите за търговия. Той разделя криптовалутите, или криптоактивите, на различни категории в зависимост от техните функционалности, а те могат да бъдат разделени най-общо на две големи групи - такива криптоактиви, които имат обвързаност на тяхната стойност със стойността на други валути или активи - т.нар. стабилни монети (stablecoins), и другата категория са активи, които нямат такава обвързаност. Класически пример е биткойн.
Нина Стоянова обясни, че в регламента е предвидено изискване за повече информация за инвеститорите. "Това е така наречената "бяла книга", в която ще трябва да бъде предоставена информация относно вида на актива, неговите функционалности, рисковете, с които той е свързан, така, че да могат инвеститорите да бъдат напълно информирани, преди да направят такава покупка. Проекти за регулация на търговията с криптоактиви се обсъждат и в САЩ и Великобритания, отново с акцент върху защита на инвеститорите и тяхната информираност", каза подуправителя на БНБ, която ръководи управление "Банково" и отговаря за платежния надзор.
Всъщност въпросната регулация, за която говори Стоянова по своя смисъл характер и правила наподобява на законовите изисквания, на които се подчиняват инвестиционните посредници и дружествата, които емитират финансови инструменти търгувани на борсата.
Подуправителят на БНБ заяви, че в регламента MiCA не се коментира данъчната страна на въпроса, но такава страна има, и като всеки един актив те би трябвало да подлежат на данъчна регулация. "Аз мисля, че те и сега подлежат, даже като влизаме в темата постепенно с другата част от държавите, които забраняват, има държави, като например Русия и Индия, които се опитват да ограничават търговията с криптовалути именно чрез високи данъчни ставки. Има и други държави, които напълно ги забраняват. Един такъв много интересен пример е Китай, който беше в челните редици или даже първи в света по добиване ("копаене") на криптовалути, но забраниха напълно както да се добиват, така и да се търгуват", обясни Нина Стоянова.
Подуправителят на БНБ изрично подчерта, че криптовалутите, в това число и стейбъл койновете, нямат нищо общо с дигиталните валути - в това число и с дигиталното евро, които обмислят да въведат редица централни банки.
"Зад криптоактивите няма институция, която да стои, няма централна банка, няма държава или някакъв друг регулатор. Това може да се възприеме от техните привърженици дори като плюс. Друга разлика е, че криптоактивите могат да бъдат приети като средство за размяна, но те не са универсално законно платежно средство", каза Нина Стоянова.
Тя обясни, че Европейската централна банка е изготвила и публикувала доклад по темата за дигиталното евро през 2020 г. и последва публична консултация. В края на миналата година беше обявено, че започва проучване, което ще продължи две години. В това проучване ще се даде отговор на всички въпроси най-вече на техническо ниво, като например какъв би могъл да бъде дизайнът на дигиталното евро, какви биха могли да бъдат начините на дистрибуцията до сметките на различните лица, къде да се държат тези сметки, какво ще е въздействието върху финансовите пазари и посредничество, какви са рисковете и така нататък. След това се очаква да бъде взето и окончателно решение.
"Всъщност дигиталните валути на централните банки се появяват в резултат на няколко фактора. На първо място, свидетели сме на това как дигитализацията има все по-голямо влияние във всички сфери на живот и особено в платежната сфера. Това от година на година е все по-силно видимо. На второ място, световна тенденция е, че намалява използването на парите в брой като средство за плащане и дигиталните канали са все по-предпочитани, като търсенето на публиката на такива нови дигитални средства поражда и нужда от ново развитие. Не на последно място, роля има и навлизането на новите технологични компании, в това число и криптовалутите, които се опитват да предложат алтернатива на традиционните плащания и инвестиции.
Това, което трябва да се каже за дигиталното евро и въобще за дигиталните валути на централните банки, е, че те са една дигитална алтернатива на парите в наличност, като ги допълват, без да ги заменят. Те създават едни допълнителни средства и начини за разплащане и за съхранение на пари, но те са дигитален аналог на хартиените пари, така че не може да кажем, че това е стейбълкойн, защото зад валутите на централните банки стоят техните собствени валутни резерви, тяхната репутация, държавата като институции и кредибилност, докато зад криптовалутите няма нищо такова", смята Нина Стоянова.
USD
CHF
EUR
GBP
