Петър Чобанов: ERM II носи рискове, а ние се готвим да влезем във валутен съюз, намиращ се в криза

В разгара на пандемията от коронавирус, българското правителство ускори усилията си за присъединяване на страната към "чакалнята на еврозоната" - валутния механизъм ERM II. Но този ход не е аргументиран чрез ползите, които ще извлече страната ни от него, каза в интервю за вестник "Банкеръ" бившият финансов министър Петър Чобанов.

Нещо повече, по думите му международните пазари ще започнат да разглеждат страната със скептицизъм, което ще забави възстановяването на икономиката. "Пакетирането" ни с държави в сериозна криза трудно може да доведе до по-бързо възстановяване", казва Чобанов.

"След повторното акцентиране върху намеренията за присъединяване, доходността по нашите ДЦК на международните пазари се покачва, особено по дългосрочните, което прави дълга ни по-неизгоден и по-малко търсен", казва Чобанов. "Следователно, желанието за присъединяване (към ERM II) дори и в това отношение не ни носи ползи."

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Нарастващата липса на търсене на държавните ценни книжа на правителството се видя и при последния опит за емисия на 200 млн. лв. на вътрешния пазар, която беше върната от финансовото министерство заради твърде високата лихва.

Същевременно през последните над единадесет години еврозоната се намира в тежко състояние, смята бившият финансов министър. Според него не само проблемите на валутния съюз не са отстранени, ами и създадените механизми, например Европейският стабилизационен механизъм, който на теория трябва да подпомага страните от еврозоната в криза, не може да се използва на пълен капацитет.

"При еврозона в криза, която продължава доста дълго, без да са решени проблемите от предходната, както и поради характеристиките на валутния механизъм, участието в него не ни гарантира стабилност", посочва Чобанов. "Предпочитам да видя Еврозоната променена и ориентирана към развитие, а не в постоянни дълги дискусии как да бъде спасявана, и тогава да се присъединим към нея."

България може да влезе в чакалнята на Еврозоната през юли заедно с Хърватия

Страната има да изпълни още едно условие за присъединяването, казва Валдис Домбровскис

Но времето, в което оставаме извън валутния съюз, може да бъде използвано за осъществяване на необходимите структурни реформи, които бяха преустановени в целия Европейски съюз след 2008 г. У нас тези реформи може да се насочат към привличането на все повече преки чуждестранни инвестиции и работна ръка. По думите на Чобанов тези спънки пред дългосрочния растеж само ще се влошат от настоящата рецесия.

Според бившия финансов министър кризата, в която вече се намираме, ще е дълбока, като според някои прогнози спадът на брутния вътрешен продукт през 2020 г. ще надхвърли 10%. "Поведението на цените на петрола и на златото също подсказват дълбока криза, която ще продължи и през следващата година", казва той. "Мисля, че вариантът за възстановяване до предкризисните нива още през следващата година, е най-малко реалистичен."

ЕЦБ на съд: Банката има три месеца, за да коригира програмата за количествени улеснения

Тя беше обявена за неконституционална от германския съд в Карлсруе, който принуди Bundesbank да спре операциите си по нея за три месеца

Чобанов цитира и последното решение на германския конституционен съд в Карлсруе, според което програмата за количествени улеснения на Европейската централна банка е неконституционна. По думите му това е положителен ход на събитията, защото той дава възможност да се "очертае ясната граница на действие на отделните институции".

"Това е знак колко нереалистични са очакванията на тези, които смятат, че ЕЦБ трябва безотказно и в много големи обеми да изкупува правителствен дълг", казва Чобанов. "ЕЦБ не трябва да има фискални функции и трябва добре да формулира своята стратегия и цели на парична политика. ЕЦБ имаше добрия пример за стратегия на Бундесбанк преди 1999 г., но за съжаление се отклони от тази траектория."