Както разбрахме, едновременно с въвеждането на плосък данък от 10% правителството планира да премахне необлагаемия минимум. То, също така, ще намали и осигурителната тежест с 3%. Така, плоският данък и намалението на осигуровките водят до спад на данъчното бреме, а премахването на необлагаемия минимум е насочено в обратната посока.

За някои хора, премахването на необлагаемия минимум "изяжда" целия ефект от въвеждането на плосък данък и намалението на осигуровките. За да си представим какъв е проблемът направих следната графика.

Плосък данък без необлагаем минимум в сравнение със сегашното облагане на доходите

* Тъмната черна линия е облагането при плосък данък без необлагаем минимум, а синята линия е сегашното ниво на облагане

Вижда се ясно как при сегашните ставки и при наличието на необлагаем минимум данъчно-осигурителната тежест започва от 30%, расте бързо при ниските доходи и надминава 35% при нетен доход от около 290 лева, достига 40% при нетен доход от над 500 лева месечно и надминава 43% при доходи от над 850 лева на месец.

При намаление на осигуровките с 3%, въвеждане на плосък данък и премахване на необлагаемия минимум, както планира правителството, всички данъкоплатци поемат една и съща данъчна тежест от 35%. Всички хора с нетен доход над 290 лева месечно печелят от данъчната реформа. Хората с доход под 290 лева поемат малко по-високо данъчно-осигурително бреме отколкото до момента.

Как може да се реши проблемът?

1. Може да не се отменя необлагаемият минимум - това ще коства на бюджета определена сума и ще намали данъчното задължение на всички данъкоплатци.

Плосък данък със запазване на необлагаем минимум в сравнение със сегашната система на облагане

2. Може да се намалят осигуровките с повече от обещаните три процентни пункта - това също ще струва пари на бюджета и ще намали плащаните данъци от всички данъкоплатци, но в същото време ще намали и пределното данъчно-осигурително бреме.

Плосък данък без необлагаем минимум при различни нива на намаление на осигуровките в сравнение със сегашното облагане

Ако правителството е по-щедро и намали осигуровките с 6%, то тогава данъчно-осигурителната тежест спада до 33% за всички като всички хора с доход над 250 лева печелят от данъчната реформа.

Ако правителството е още по-щедро и намали осигуровките с 9%, то тогава данъчно-осигурителната тежсет спада до 31%, а от реформата печелят всички хора с доход над 220 лева месечно.

Ако осигуровките се намалят още повече - с 12%, то данъчно-осигурителната тежест спада на 29%, а данъчната реформа облагодетелства всички работещи.

Като се има предвид, че едва ли има много хора с доход под 220 лева месечно и като се има предвид, че дори да има такива хора след една година заплатите им вече най-вероятно ще са по-високи, едно намаление на осигуровките от около 9% най-вероятно ще е предостатъчно, за да реши проблема с премахването на необлагаемия минимум.

3. Разбира се, могат да се комбинират двете неща - едновременно да се остави необлагаем минимум и да се намалят осигуровките повече от планираното

4. Може да се увеличи необлагаемият минимум - така че да е равен на максималния праг за осигуряване /който сега е 1400 лева/. При тази ситуация данъчното бреме намалява значително - поради факта, че повечето хора няма да плащат данък върху доходите.

Плосък данък с 1400 лева необлагаем минимум в сравнение със сегашната система на облагане

Всяка от тези възможности е реализируема, доколкото държавният бюджет отчита огромни излишъци, а от друга страна намаляването на облагането на труда ще намали и стимулите за укриване на доходи, което ще увеличи данъчната основа.

При желание, правителството може да реализира и по-радикална реформа - намаление на осигурителната тежест до 10% /при сегашни 36.7%/ и увеличаване на необлагаемия минимум до 1400 лева. По този начин няма да има облагане на един и същи доход както с осигуровки, така и с данък. Това би било доста по-амбициозна промяна, но пък е резултатите от нея ще са най-положителни - доколкото данъчно-осигурителното бреме върху труда ще спадне между три и четири пъти.

Плосък данък от 10%, осигурително бреме от 10% и необлагаем минимум от 1400 лева

Въвеждане на плосък данък от 10% заедно с намаление на осигурителната тежест до 10% би представлявало завършване на данъчната реформа по отношение на преките данъци. Тъй като и корпоративният данък беше намален на 10% от началото на 2007 година, по този начин ще се достигне до единна ставка от 10% за облагане на всички преки данъци. Това беше идеята на Отвореното писмо относно необходимостта от намаление на данъците от 2004 година, както и на Петицията за намаление облагането на труда от 2007 година.

Ефектите от подобна реформа ще са огромни. Ето няколко примера за ефекти от предишни намаления на данъчни ставки в България:

- осигурителните вноски бяха намалени с 6 пункта през 2006 година - приходите от тези вноски в бюджета бяха с четвърт милиард лева повече от планираното, а заетостта в икономиката нарасна с 200 хиляди души. Можем да си представим какъв ще е ефектът, ако осигуровките бъдат намалени с още няколко пъти по толкова.

- данъкът върху печалбата беше намален на 10% от началото на 2007 година - за първото тримесечие на годината икономиката отчита невероятните 44% ръст на инвестициите, които достигат най-високото си ниво откакто има статистика; приходите в бюджета от корпоративния данък растат с почти 50%; при 10% ставка на облагане на печалбите приходите в бюджета са повече отколкото бяха при 34% ставка на облагане. Осигуровките сега са на ниво от около 36% и вероятно при намалението им до 10% ефектът ще е подобен на този при корпоративния данък.