Министерството на финансите преотвори тригодишна емисия левови облигации, чието първо издание бе в средата на април тази година. Ценните книжа са със сравнително висока лихва (3% годишно), което ги прави изключително ценни за всички финансови институции - от банките до пенсионните фондове.
Доходът на тези тригодишни левови ценни книжа е над този, който носят много други финансови инструменти със сравнително висок риск. Например ипотечните кредити носят около 2,6% доход а риска по тях - в зависимост от обезпечението е между 35% и 45%. Държавните ценни книжа в евро пък са със 100% риск (защото с във валута различна от националната), а лихвата по най-краткосрочната (има се предвид остатъчния срок до падежа) евро емисия е 2,95%.
С други думи, спрямо лихвата въпросната левова емисия е по-натоварваща за бюджета отколкото най-краткосрочната емисия в евро. Нищо, че левовата е нулев риск, а тази в евро е със 100% риск.
Според доходността, постигната при пласирането на емисията, сегашното преотваряне е по-несполучливо при първото предлагане на въпросната емисия през април тази година. Тогава постигнатата средна доходност е била 3,01%, а сега при преотварянето същите тези облигации са били пласирани при средна доходност от 3,21 процента.
Иначе казано, сега купувачите са платили по-евтино на държавата в сравнение с април за облигации с едни и същи параметри. А това означава, че показателите на краткосрочния държавен дълг се влошават.