Проектобюджетът за 2021-а е може би първият от 2009-а, който до момента не е получил нито един положителен отзив от независими икономисти. Всички коментатори го критикуват, като разликата е единствено в остротата на критиките. Някои от тях го обявяват за напълно непригоден. Какъв е проблемът с настоящия проект за приходите и разходите на държавата през 2021 година?

Въпросителните започват още от макрорамката, на базата на която се правят прогнозите за брутния вътрешен продукт (БВП) за страната. А той е основата за планиране на всички приходи и разходи както на Държавния бюджет, така и на Консолидираната фискална програма (КФП), която включва в себе си бюджетите на Здравната каса, на НОИ и парите от еврофондовете. В тригодишната бюджетна прогноза, която по същество представлява мотивите към проектозакона за държания бюджет, е записано, че за 2020-а страната ще приключи с БВП от 119.09 млрд. лева (спад с 3% спрямо 2019-а), а през 2021-а се предвижда ръст от близо 5.6 млрд. лева (2.5% в реално изражение) до 124.54 млрд. лева. В описанието на рисковете е посочено, че този ръст може и да е по-малък, и дори да не се състои, ако пандемичната обстановка се влоши. А тя вече се е влошила рязко навсякъде по света. Като недостатък в настоящата тригодишна прогноза може да се посочи, че липсват разработени алтернативни варианти за движението на БВП през 2021-а и свързаните с него приходи в КФП при един такъв негативен сценарий. Най-малкото можеше да се направи прогнозен разчет при ниво на БВП от 120 млрд. лева през 2021-а.

На следващо място има ясно видими проблеми с източниците на заложения ръст на БВП през 2021-а. "Потреблението на домакинствата ще се възстанови и ще надмине нивата от 2019 г., подкрепено от повишението на заетостта и разполагаемия доход. Спадът на инвестициите ще продължи и през 2021 г., но с по-бавен темп. Инвестициите са компонентът, който ще се възстановява най-бавно. Очакваното благоприятно развитие в основните ни търговски партньори ще доведе до пълно възстановяване на износа на стоки през 2021 г. Прогнозата е той да нарасне с 5,6% и да надвиши нивото си от 2019 г. по постоянни цени. Същевременно, износът на услуги ще остане под предкризисните нива, въпреки очаквания съществен реален растеж. Основната причина е забавеното възстановяване на международните пътувания. Вносът на стоки и услуги ще последва тенденциите във вътрешното търсене и износа, като нито при стоките, нито при услугите ще се наблюдава достигане на нивата от 2019 г. В резултат на по-бързото нарастване на износа спрямо вноса, нетният износ ще има положителен принос към растежа на БВП за 2021 г.", пише в прогнозата.

Много интересно как потреблението у нас и износа на България ще се възстановят, след като и в България, и в ЕС, която е основният ни търговски партньор, започва вълна на масово затягане на мерките, свързана с редица затваряния и ограничения. Но докато върху ситуацията на международните пазари правителството не може да повлияе, то за вътрешното потребление през разходната част на бюджета, то се опитва да даде сериозен стимул и по този начин да помпа БВП, а от там и очакваните приходи от данъци и осигурителни вноски в КФП за 2021-а. Това става на първо място през увеличение - над 1.77 млрд. лева, на разходите за пенсии и помощи.

- 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; - 94,0 млн. лв. - за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г;

- 884,2 млн. лв. - за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто;

- 318,0 млн. лв. - за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

С изключение на добавките от 318 млн. лева, всички останали разходи са постоянни и ще тежат като ангажимент на хазната за всички години оттук нататък, независимо от развитието на икономическата ситуация. А това е не само недалновидно, но и опасно за фискалната стабилност. Освен това тези разходи не могат да се нарекат антикризисни, защото доходите на пенсионерите не са намалели заради COVID-19, а поради ниската и дори отрицателна за немалък период от време инфлация тяхната покупателна способност се е запазила.

На второ място правителството ще помпа БВП и данъчните приходи през увеличаване на възнагражденията за бюджетен сектор, здравеопазване и образование. "Бюджет 2021 предвижда увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията", пише в средносрочната бюджетна прогноза.

За учителите и за здравните работници такива мерки са напълно оправдани. Не е ясно обаче защо ще се вдигат възнагражденията - (с 680 млн. лева) и разходите за осигуряване (със 117 млн. лева), за държавните чиновници, чиито доходи не са намалели заради COVID-19 и поради липсата на инфлация покупателната им способност не се е свила.

Впрочем ясно е защо. Чрез подобна мярка правителството явно се опитва да повиши приходите от данъци и от осигурителните вноски от трудови договори. На второ място да напомпа покупателната способност и така да вдигне приходите от ДДС от вътрешно потребление (същото важи и за по-високите пенсии). И на трето място да накара работещият бизнес също да увеличи заплатите с последващ ефект на нарастване на бюджетните приходи от Данък върху доходите на физическите лица по трудови правоотношения и от ДДС от вътрешно потребление.

Защо точно от върху тези два приходоизточника се слага ударението? Ами защото те са единствените, които отбелязват ръст за периода от началото на кризата през март 2020-а до момента. От цялата тази своя политика на разходите за 2021-а правителството е заложило ръст на приходите от данъци върху доходите на физическите лица в размер на 357 млн. лева - до 4.45 млрд. лева, от ДДС - ръст от 580 млн. лева, до 11.22 млрд. лева, от осигурителни (пенсионни и здравни) вноски - ръст от 781 млн. лева, до близо 11.62 млрд. лева и от корпоративен данък - ръст от 174 млн. лева, до 2.65 млрд. лева.

На базата на всички изброени до тук очаквания и разчети в проекта на КФП за 2021-а са предвидени общо приходи от 47.65 млрд. лева (ръст от 4.4 млрд. лева в сравнение с очакваното изпълнение за 2020-а) и разходи от 52.53 млрд. лева (ръст от 4.37 млрд. лева в сравнение с 2020-а). Крайният резултат за 2021-а е дефицит от 4.89 млрд. лева.

Съществува реален риск, при запазване на планираните разходи, този дефицит да бъде много по-голям и да достигне 9 млрд. лева, при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият, както вече казахме, е стагнацията на икономиките заради COVID-19, който ще доведе до много по-ниски приходи от корпоративен данък и от ДДС. Това ще има и негативен ефект върху очакваните приходи от данъци върху доходите на физическите лица и от осигурителни вноски, защото много хора могат да останат или без, или с намалени възнаграждения. Допълнителен удар върху прогнозите на правителството за 2021-а относно приходите от ДДС може да нанесе и нежеланието на гражданите да харчат допълнително. Бюджетните пари за увеличение на вънагражденията ще бъдат изразходвани, но хората, които ще ги получат, е по-вероятно да ги спестят, вместо да ги похарчат за стоки и услуги. Тези опасения се подхранват от факта, че за периода на ограниченията заради пандемията от COVID-19 (от март до септември) депозитите на домакинствата в банките са нараснали с около 2 млрд. лева.

И сега си представете, че заради всички тези негативни фактори, които са съвсем реални, БВП остане на ниво от 120 млрд. лева, а приходите в КФП на 36.3% от БВП, както е през тази година. В реално изражение, това ще са бюджетни постъпления за 2021- а от 43.56 млрд. лева при разходи от 52.53 млрд. лева, които ще бъдат направни за изпълнение на заложените програми и цели. Ето ви дефицит от 9 млрд. лева, който ще трябва да се финансира чрез увеличаване на дълга спрямо БВП от една страна и чрез намаляване на фискалния резерв от друга. А това ще е сериозен трус за финансовата стабилност и то в дългосрочен план, защото повечето от така наречените антикризисни мерки - увеличаване на възнаграждения за всички в бюджетния сектор, ръст на пенсии на минимални работни заплати и на минимален осигурителен доход, имат постоянен характер и е почти невъзможно след време да бъдат отменени или ограничени. А нека не забравяме, че от 2023-а, освен кризата, върху главата на държавата ще се стоварят и сериозните - средно по 1 млрд, евро годишно, погашения по облигационните заеми взети през 2015-а и 2016 година. Тогава съществува риск икономическата криза да прерастне в национална дългова и фискална такава.