Заради липсата на реформи в ключови сфери българският дълг може да поскъпне. Според коментар в ефира на БНР, икономистът Калоян Стайков, въпреки че в условията на наливане на пари от централните банки в Европа, лихвите по държавните облигации намаляват, инвеститорите определят страната ни като несигурна, което може да оскъпи новия дълг.

Тази година 3,9 милиарда лева могат да бъдат изтеглени от международните пазари, според гласувания от парламента бюджет. Още 1,4 милиарда лева могат да бъдат поети от вътрешния пазар. Вече 200 милиона лева бяха изкупени през януари, а същата сума предстои да бъде пусната в средата на февруари на пазара на държавни ценни книжа. 

Стайков посочи, че 2,5 млрд. лева от евентуалния нов дълг са заложени като буфер заради евентуални проблеми в банковата система. Те могат да се появят след оценката на качеството на активите и стрес - тестовете в системата, резултатите от които ще станат ясни през август или септември. Повечето експерти са категорични, че вероятността да се стигне до подпомагане на банки не е голяма.

По думите на Калоян Стайков, важно е финансовото министерство да спазва предварителния емисионен календар, защото това осигурява предвидимост на пазара. 

Все още не е ясно кога правителството ще емитира дълг и на външните пазари. Миналата година това се случи през март, около обявяването на програмата за количествени улеснения на Европейската централна банка. Този март се очаква президентът й Марио Драги да обяви ново увеличаване на програмата. 

Политиката на Европейската централна банка през тази година ще е един от ключовите фактори, който ще определи кога, всъщност да се вземе такава емисия. Ако започнат негативни новини от различни страни от ЕС това ще повлияе негативно на финансовите пазари и съответно лихвите ще скочат.

Ако, обаче имаме последваща реакция от страна на ЕЦБ за увеличаване на тази количествени улеснения тогава съответно може да се очаква лихвите да паднат. Тогава би бил по-добър момент да се вземе дълг, смята Калоян Стайков.