България пласира 10-годишни облигации за 1,493 млрд. евро при доходност от 3.055%.

Това е станало при силен интерес от страна на международните инвеститори, като подадените поръчки са били два пъти повече от предложеното количество ценни книжа.


Подадените поръчки са на стойност над 3,8 млрд. евро.

Аанализи на финансисти, цитирани от "Капитал Daily", сочат, че пониженият кредитен рейтинг, политическата нестабилност и проблемите с четвъртата по големина банка в страната не са влошили способността на държавата да се финансира при изгодни условия, като международните пазари демонстрират силен интерес, слабо повлиян от негативните събития в страната.
Над 80 на сто от емисията е била записана от чуждестранни инвеститори, а към момента вече се формира и търсене на вторичен пазар при 99,50 евро за 100 евро номинал.

В полза на България е пазарната ситуация в момента - отрицателните лихви на ЕЦБ засилиха глада на инвеститорите за високодоходни активи. За пласирането на дълга са помогнали три от най-големите банки - JP Morgan, HSBC и Citibank.

Към края на май вътрешният дълг на България е 3,6 млрд. евро, а външният възлиза на 3,9 млрд. евро, с което съотношението публичен дълг към БВП е 18,3% - едно от най-ниските в Европа.

Заедно със стабилните макроикономически и фискални показатели това е надделяло над последните неблагоприятни събития, коментира икономистът Владимир Каролев, цитиран от "Капитал Daily".

Според експерт от финансовите пазари понижението на рейтинга от агенция Standard & Poor's до BBB- (едно ниво под степен junk) и кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) са се отразили минимално върху доходността по новия дълг.

"Преди да станат тези неочаквани събития, най-вероятно доходността щеше да бъде около 2,90%, а сега е 3,05%, което не е много голямо отклонение", коментира анализаторът, пожелал анонимност.

Припомняме, емитирането на тези пари е заложено още при написването на Бюджет 2014, а те самите са предназначени за погасяване на стари заеми и обслужване на дефицита в бюджета ни.

Падежът на книжата е септември 2024 г.  С част от сумата събрана днес през януари 2015 г. ще бъдат погасени малко на 1 млрд. долара., които са наследство от престуктурирането на външния дълг по времето на финансовия министър Милен Велчев.

Лихва от 3.05% по деседгодишните ни книжа е по-ниска от тази която плащат страни като Полша и Унгария. Нивата на които се финансира родната хазна са малко по високи от исканите лихви на Италия, които чийто нива в момента са около 2.8%.