Помните ли финансовата криза от 2008 г.?

Финансовото бедствие, което започна преди 7 години с колапса на американския имотен пазар и инвестиционното банкиране, навлезе в третата си фаза, според анализатори на Goldman Sachs, цитирани от Business Insider.

Вълната се характеризира от цените на стоките, които удариха дъното, блокиране на растежа в Китай и други новоразвиващи се икономики и ниска инфлация в световен мащаб.

Тройният удар се корени в отговор на първите две вълни на кризата - банковият колапс и дълговата криза в еврозоната. Всичко това е част от т.нар. дългов суперцикъл от последните няколко десетилетия.

Централните банки се втурнаха към ниските лихвени проценти като реакция на първите две кризи, с което насърчиха инвеститорите да отпускат заеми в развиващи се пазари като Китай.

Сега, когато изглежда сякаш лихвените проценти могат да се покачат, кредиторите се насочват към изходите и инвеститорите се отдръпват от стоките, които са тясно свързани със съдбата на развиващите се икономики.

Това свързва вълната на нововъзникващите пазари към първата вълна. С рухването на американския жилищен пазар ниските лихвени проценти „подпомогнаха ръста на кредитите и повишиха ливъриджа, особено в Китай", според анализа на Goldman Sachs. Като комбинираме опита на Китай да се трансформира и да избяга от капана на средните доходи, както и резкия спад в цените на стоките, кризата е налице.

Инвестициите в Китай експлодираха след кризата, но най-вероятно трилионите долари са изключително неефективни и дори прахосани. По-бавният растеж означава, че дългът, който инвестициите са произвели, ще е по-труден за обслужване.

След като централните банки в развитите икономики започват да говорят за повишаване на лихвените проценти, процентите на по-сигурните активи като държавните облигации би трябвало да се качат нагоре.

Това създава по-нисък стимул за инвеститорите да поемат рискове в чужбина, за да получат прилична доходност. Те преместват парите си от развиващите се пазари, което затруднява компаниите да се рефинансират и оскъпява финансирането на големи проекти, което пък забавя световната икономика.

Проблемът е, че различните етапи на кризата продължават да си взаимодействат и блокират възстановяването. Колапсът на развиващите се пазари удари ЕС в най-неподходящото време по същия начин, по който дълговата криза в еврозоната разколеба икономическото възстановяване на САЩ през 2010 г. и 2011 г.

Дори и това да е последната фаза на финансовата криза, няма да приключи, докато не премине цялото излишно кредитиране в развиващите се пазари и загубите бъдат поети.