В Индия водещата електрическа компания Jaiprakash Power Ventures разпродава съоръженията си и преговаря с кредиторите, за да избегне фалита, след като дълговете й се увеличиха 30 пъти през последните шест години.

В Китай една от най- големите фирми за недвижими имоти, Kaisa Group, заплашва да плаща само по 2.4 цента за долар на кредиторите си, бивайки изправена пред разследване за корупция и масовото напускане на висши служители, оставяйки безброй китайски бъдещи купувачи в средата на мултимилиардна доларова неразбория.

А в Бразилия вълна от фалити сред производителите на захар бе предизвикана не само от падащата цена на захарта, но също и от дълговете, които те имат в щатски долари и които стават все по- големи с поскъпването на долара с всеки изминал ден, особено що се касае до бразилската национална валута.

Всичко това са части на една и съща история. Нарастващата стойност на американския долар отеква по целия свят. Нарастването на стойността на щатската валута заплашва развиващите се икономики, където компаниите са теглили доларови заеми за трилиони долари през последните години. Възходът на зелените пари бе предизвикан от решението на Федералния резерв да започне да увеличава лихвения процент в страната.

Годините на нисколихвена политика окуражиха компаниите в тези бързоразвиващи се икономики да заемат в долари, тъй като това им излизаше по-евтино, отколкото заемането в местна валута. Речено- сторено: до септември 2014 заемите извън САЩ вече бяха на стойност 9.2 трлн. долара, което е ръст от 50% спрямо 2009, показаха данни от Банката за международни разплащания.

Както каза Рагурам Раджан, председателят на Индийската централна банка, „заемането в долари е като да играеш руска рулетка, особено ако заемаш относително краткосрочно". През голяма част от времето нещата ще се получават добре, но когато стойността на долара се повиши изведнъж компаниите разбират, че се нуждаят от повече местна валута, за да изплатят доларите, чиято стойност е нараснала.

А доларът действително поскъпна. Откакто ФЕД сигнализира през лятото на 2013, че ще прекрати програмата си за „количествени облекчения", доларът поскъпна с 25% спрямо кошница от най- често използваните международни валути.

„Сега, когато доларът поскъпна и лихвените проценти са на път да бъдат увеличени, това представлява риск и сериозно предизвикателство за много развиващи се пазари, тъй като дълговете им са станали по- тежки" заяви Хунг Тран, изпълнителен директор на Института за международни финанси. „Предизвикателството за властите в страните с развиващи се пазари е да разберат до каква степен корпоративния сектор е изложен на риск".

Компаниите, които са предимно износители, вероятно няма да имат проблем. Все пак техните приходи са в долари и затова те би трябвало да успеят да останат в крак с покачването на стойността на щатската валута. Но за тези, фокусирани към вътрешния пазар, като фирмите за недвижими имоти или електрическите компании, по- скъпият долар създава сериозни затруднения да посрещнат дълга си, който също е поскъпнал. Приходите постъпват в местна валута като индийска рупия или малайзийски рангит и изведнъж трябват много повече от тях, за да се посрещнат доларовите дългове.

Статията е подготвена от Бул Тренд Трейдър.