Разходната политика на САЩ отдавна създава проблеми за страната, а сред причините доларът все още да не се е сринал като фиатно платежно средство е, че той е резервна валута по света. Но след като през 2012 г. страната беше на ръба на "фискалната скала", осем години по-късно тя отново се върна там.
"Фискалната скала" е състояние на фискалната политика, при което се наблюдава понижаване на данъците и увеличаване на разходите на властите. То води до изстрелване на бюджетния дефицит - феномен, който хронично се наблюдава в САЩ. Неслучайно публичните задължения на страната възлизат на грандиозните 26 трлн. долара, което прави по над 80 хил. долара на всеки жител на страната.
Въпреки това властите подготвят още стимули, с които да допълнят най-голямата програма за "стимулиране" на икономиката в стопанската история на стойност 2 трлн. долара, одобрен от президента Доналд Тръмп през март, спрямо която дори и тази след Голямата рецесия направо дребнее. Същевременно според някои анализатори най-големият ѝ проблем е, че... тя не е достатъчно голяма.
Те са на това мнение, след като стана ясно, че Републиканците в Конгреса искат да прокарат реформа на мерките за доходите на населението, при която безработните ще получават 70% от последния си доход за труд, а не по 600 долара месечно, независимо от бившите си заплати, както е в момента.
Интересното е, че настоящето щедро харчене доведе до парадоксалната ситуация, при която много от новите безработни получават повече пари, без да ходят на работа, вместо като заети. Разбира се, това изкриви техните стимули и голяма част от тях предпочетоха да останат без работа, вместо да си търсят такава, което допълнително забавя възстановяването на заетостта.
Анализаторите, които защитават позицията, че Конгресът ще забави икономиката, ако не одобри новия план на стойност над 3 трлн. долара, предлаган от Демократите, изглежда, пропускат горния факт. Освен това те не обръщат внимание, че дългът на страната възлизаше на над 107% от БВП още през първото тримесечие на годината, т.е. преди одобряването на първите стимули.
Графика: Дълг към БВП на САЩ (до края на първото тримесечие)
Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис
Това означава, че с нови разходи на стойност 4 трлн. долара, той ще се изстреля до края на годината. Тук обаче има два момента. Първо, дългът към БВП на страната до края на първото тримесечие беше висок, но това е при все още растеж на БВП. Прогнозата е, че през второто тримесечие той ще се срине с 35% на годишна основа, което означава, че и съотношението дълг към БВП ще се влоши допълнително.
Второ, увеличаването на задълженията блокира бъдещият растеж. Причината е, че или идните поколения вместо да разходват пари, ще трябва да плащат по-високи данъци, с които министерството на финансите да обслужва дълговете, или че те ще плащат "данък инфлация". Предвид разходната политика в момента, бъдещето им готви комбинация и от двете, което е най-тежкият сценарий.
Тук има и друг момент. Странно е някой да твърди, че властите трябва да харчат още повече - при това средства, с които не разполагат, при все че за юни бюджетният дефицит на страната достигна 864 млрд. долара. Така само в рамките на един месец дефицитът е по-висок, отколкото беше за цялата 2019 г.
Ако управляващите послушат подобни експерти, което според мен ще се случи, когато Джо Байдън бъде избран за президент, пътят от "фискалната скала" ще е страната да скочи от нея. Но има и друг начин за слизане от височините.
Той минава през понижаване на разходите и оставяне на пазарите да коригират стопанството. Подобно решение работи най-добре, както става ясно от Забравената рецесия от 1920-21 г. Има причина да е забравена и тя е, че щатското правителство не прави нищо и в крайна сметка икономиката се изстрелва само след година и половина.
През 2008 г. бяха взети "безпрецедентни мерки" и резултатът беше стагнация и изстрелване на инфлацията (реалната, не тази, измервана чрез индекса на потребителските цени). Освен това не може да се разчита, че Федералният може да спаси икономиката. Той може единствено да я изкривява и да инфлира валутата. А колкото повече инфлира, толкова повече скалата нараства.
В един момент централната банка ще скъса връзката с пътеката, по която икономиката може да слезе безболезнено. Тогава единственият изход ще е тя скочи в бездната. А с увеличаването на инфлирането, този сценарий се приближава все по-бързо и съвсем скоро ще се превърне в заплаха за цялото стопанство на САЩ.
USD
CHF
EUR
GBP
